Само 20%, или една пета, от македонските граждани подкрепят включването на българите в конституцията на Северна Македония като условие за започване на преговори с ЕС.

Това показва проучване на Института за демокрация „Societas Civilis“-Скопие (ИДСКС) в сътрудничество с Фондация „Конрад Аденауер“-Скопие“.

„Останалите (80%) са разделени между: статукво, оттегляне от процеса и промяна на рамката за преговори. Интересно е да се отбележи, че гражданите не възприемат процеса толкова като удовлетворяване на условията на съседите, а по-скоро виждат някаква реформаторска и демократична стойност на процеса, т. е. те възприемат процеса по-скоро като хармонизиране със стандартите и законите на Европейския съюз.“ - коментира Анамария Велиновска, изследовател в ИДСКС, преди представянето на резултатите от изследването. 

Същевременно 62% от населението на РСМ подкрепят присъединяването на страната към ЕС, като младите македонци все по-силно подкрепят по-близки отношения на Скопие с Китай.

Резултатите показват, че ЕС се възприема като най-големия икономически партньор, донор и съюзник на Северна Македония. Мнението на гражданите, че ЕС има значително влияние като външен фактор, нараства.

На въпроса за външнополитическите приоритети гражданите поставят присъединяването към ЕС на първо място сред приоритетите, които биха искали да видят от правителството.

Преди представянето на резултатите от изследването Марко Трошановски, председател на IDSCS, обяви, че сред младите хора е установена „отвореност към положителни нагласи към Китай“, а сред най-възрастните - към Русия.

„Интересното е, че най-младите и най-възрастните респонденти са най-резервирани по отношение на подкрепата за ЕС, като сред тях наблюдаваме по-голяма несигурност, нерешителност и отвореност към положително отношение към Китай, сред младите, и Русия, сред най-възрастното поколение“, подчерта Трошановски.

„Това не е значителен процент, но все пак си заслужава да се отбележи, че той съществува“, добави той.     

Трошановски обясни, че присъединяването към ЕС остава приоритет за младите хора, но процентът на сътрудничество с Китай и Русия „е малко по-висок в сравнение с други възрастови категории“.

По думите му това не означава, че има „завой към Китай“, тъй като въпросът за Китай е зададен за първи път в тазгодишното проучване и по думите му няма съпоставими тенденции, каквито е имало преди, както и задълбочен анализ на причините. /БГНЕС