Над 200 български учени: Потресени сме от бруталния акт на военна агресия срещу украинската академична общност

Ръководството на нашата Академия на науките не счете за нужно да осъди варварския руски удар по  сградата на Президиума на Националната академия на науките на Украйна (НАНУ) в центъра на Киев.

Това само показва докъде сме паднали, и какви "учени" имаме.

За БАН и зависимостите там специално ще пишем.  Дано не късно, защото там нещата граничат с абсурда и националното предателство. Така твърдят запознати с фактите. 

Но над 200 български учени демонстрирах доблест и реагираха на  варварския руски удар.

Ето позицията им:  

Вчера, 28 септември 2026 г., руски дрон порази сградата на Президиума на Националната академия на науките на Украйна (НАНУ) в центъра на Киев. Това е обект без военно или друго стратегическо предназначение, използван изцяло за граждански цели. В резултат от атаката в сградата избухна силен пожар, а намиращи се в нея хора бяха принудени да търсят спасение от пламъците през прозорците. Част от фасадата беше разрушена. Към момента се съобщава за двама загинали и множество ранени.

Като научни работници няма как да не бъдем потресени от този брутален акт на военна агресия срещу украинската академична общност. Изказваме съболезнования на близките на загиналите и заявяваме своята подкрепа за колегите ни в Украйна. В продължение на повече от четири години и половина те са принудени да работят в условия на всекидневна опасност за живота си. Въпреки този риск те продължават своята преподавателска и изследователска дейност, допринасяйки за развитието на науката.

Към днешна дата украинският научен портал „Моя наука“ е документирал поименно над 170 украински научни работници, загинали вследствие на пълномащабната руска война срещу Украйна. Сред тях има както утвърдени имена в своите научни области, така и млади изследователи и докторанти в началото на академичния си път. Немалко от тях са прекъснали научната си дейност, за да защитават своята родина на фронта.

Не може да има съмнение, че вчерашната ужасяваща атака представлява поредното умишлено посегателство срещу историческото, културното, интелектуалното и архитектурното наследство на Украйна.

Както във всяка страна, Националната академия на науките на Украйна е сред основните институции, отговорни за укрепването и съхраняването на националната идентичност. Ето защо атака срещу институция с подобно обществено значение следва да се разглежда в контекста на открито заявените от държавната пропаганда на Руската федерация намерения за осъществяване на „деукраинизация“ – т.е. потискане или дори заличаване на основополагащи маркери на украинското национално самосъзнание.

Самата сграда на НАНУ, построена още в средата на XIX век, е сред емблематичните архитектурни паметници на Киев и нейното повреждане ще има драматични последици за облика на града. Припомняме, че само преди няколко месеца руски дрон повреди тежко Успенския събор в Киево-Печерската лавра – манастирски комплекс, основан през XI век и днес част от световното наследство на ЮНЕСКО.

Съгласно международното право умишленото посегателство срещу паметници на историческото и културното наследство, които не представляват военни цели, се счита за военно престъпление. Това е изрично постановено в Римския статут на Международния наказателен съд, приет през 1998 г. Закрилата на културните ценности по време на война е предвидена също и в Хагската конвенция от 1954 г.

Също така с военната си агресия срещу Украйна Русия наруши основополагащи принципи на международното право, закрепени в Устава на ООН – задължението за мирно уреждане на международни спорове и забраната за заплаха със сила или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на друга държава.
Като част от международната научна общност осъждаме руския удар срещу Националната академия на науките на Украйна и настояваме за защита на учените и научните институции в условията на война. Особено притеснително за нас е мълчанието във връзка с вчерашната атака не само на официалните български държавни институции, но преди всичко на ръководствата на академичните организации в страната ни. Затова призоваваме българските научни институции и изследователи, които отказват да отвърнат поглед от страданието на наши колеги, да вземат отношение и да осъдят атаката срещу Националната академия на науките на Украйна.
Всеки учен или научен работник, който желае да подкрепи тази позиция, може да подпише петицията чрез връзката в първия коментар или да напише името си под публикацията.

29 септември 2026 г.

Подписали:

гл. ас. д-р Евлоги Станчев – историк и антрополог, Институт за балканистика с Център по тракология – БАН
доц. д-р Албена Стаменова – филолог, СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Райна Камберова – филолог, СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Мила Маева – етнолог, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
гл. ас. д-р Делян Русев – историк, СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Людмила Миндова – писателка, преводачка, Институт за балканистика с Център по тракология – БАН
гл. ас. д-р Ивайло Начев – историк, Институт за балканистика с Център по тракология – БАН
доц. д-р Гергана Дончева – културолог, Институт за балканистика с Център по тракология – БАН
д-р Яна Георгакиева – историк
доц. д-р Борис Стоянов – историк, СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Елмира Василева – историк, Институт за балканистика с Център по тракология – БАН
доц. д-р Илия Илиев – СУ „Св. Климент Охридски“
д-р Михаела Илиева – Нов български университет
гл. ас. д-р Юлия Попчева – етнолог, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
проф. д-р Мира Маркова – етнолог, СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Константин Голев – историк, Институт за исторически изследвания – БАН
гл. ас. д-р Боряна Антонова-Голева – историк, Институт за исторически изследвания – БАН
проф. Борис Вунчев – СУ „Св. Климент Охридски“
д.т.н Светослав Димов – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Ирина Огнянова – историк, Институт за балканистика с Център по тракология – БАН
доц. д-р Виолета Коцева – етнолог, СУ „Св. Климент Охридски“
проф. д-р Петко Петков – филолог, СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Мария Шушарова – историк, Институт за балканистика с Център по тракология – БАН
д-р Елена Захариева – НЦРРЗ (Национален център по радиобиология и радиационна защита)
д-р Жана Станчева – СУ „Св. Климент Охридски“
докторант Полина Трифонова – етнолог, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
д-р Мила Станчева – културен антрополог, Институт по философия и социология – БАН
проф. д-р Надя Манолова-Николова – историк, СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Анета Михайлова – историк, Институт за балканистика с Център по тракология – БАН
д-р Кристина Бобева – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Екатерина Търпоманова – СУ „Св. Климент Охридски“
проф. д-р Зарко Ждраков – Катедра "Изкуствознание" в Национална художествена академия
д-р Кристиян Ковачев – историк
гл. ас. д-р Мина Христова – етнолог, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
гл. ас. д-р Гергана Ненова – СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Бехрин Шопова – етнолог, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
д-р Стефан Узунов – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Светослав Живков – историк, СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Александър Стоянов – историк, Нов български университет
д-р Милена Любенова – Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
доц. д-р Анета Димитрова – СУ „Св. Климент Охридски“
д-р Николай Карамихов – историк
д-р Ангел Велинов – историк, БАН
гл. ас. д-р Петя Василева-Груева – етнолог, СУ „Св. Климент Охридски“
проф. дфн. Калин Янакиев – философ и богослов, СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Слава Янакиева – културолог, Нов български университет
гл. ас. д-р Юлия Златкова – историк, Институт за балканистика с Център по тракология – БАН
д-р Красимира Колева – МДПУ "Богдан Хмелницки", Мелитопол-Запорожие
доц. д-р Снежа Цонева-Матюсън – ПУ „Паисий Хилендарски“
гл. ас. д-р Емилия Славова – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Петко Христов
проф. д-р Василка Алексова – СУ „Св. Климент Охридски“
д-р Илина Начева
доцент, д-р на социологическите науки Огнян Минчев – СУ „Св. Климент Охридски“
проф. Ирина Колева – СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Анелия Стоянова – историк, Институт за исторически изследвания – БАН
доц. д-р Катя Михайлова – Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
проф. дин Димо Чешмеджиев – историк
гл. ас. д-р Иван Табаков – УАСГ
д-р Мартин Стефанов – СУ „Св. Климент Охридски“
Мария Винарова, научен сътрудник I-ва степен – Патентно ведомство
доц. д-р Росица Градева – историк, Американски университет в България
Коста Костов, професор по белодробни болести
доц. д-р Милена Петкова – историк, СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Радост Железарова – СУ „Св. Климент Охридски“
д-р Камен Дончев – историк
Александър Везенков – историк
проф. д-р Тодор Тагарев – Институт по информационни и комуникационни технологии – БАН
гл. ас. д-р Димитър Атанасов – историк, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
Милен Вълчев – историк, РИМ-Хасково
доц. Кристина Попова
Таня Стоянова – изследовател
доц. д-р Ива Досева – Институт за изследване на изкуствата – БАН
доц. д-р Георги Господинов – Институт за литература – БАН
доц. д.н. Евгения Кръстева-Благоева – Нов български университет
проф. Мария Йовчева – СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Александър Харизанов – Национален археологически институт с музей – БАН
Моника Бонева – магистър
доц. д-р Янко Николов – ИА с НАО
проф. Татяна Ангелова – СУ „Св. Климент Охридски“
д-р, гост-професор Красен Стефанов Станчев – СУ „Св. Климент Охридски“
д.с.н. Антоанета Дончева
проф. д.ф.н. Георги Каприев – философ, СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Антоанета Петрова – Нов български университет
проф. Огнян Ковачев – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Иво Попов – Нов български университет
проф. дн. Маргарита Карамихова – почетен професор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
д-р Марианнa Георгиева – БАН
проф. Стелиян Димитров – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Велизар Шаламанов – Институт по информационни и комуникационни технологии – БАН
проф. д.н. Орлин Събев
доц. д-р Ангел Николов – СУ „Св. Климент Охридски“
Камен Димитров
Емилия Волева – библиотекар, БАН
Павлина Георгиева
проф. Вили Лилков
гл. ас. д-р Методи Златков – НАИМ – БАН
доц. д-р Елена Узунова – филолог
Петър Габарев – магистър
доц. д-р Магдалена Иванова
доц. д-р Десислава Найденова
доц. д-р Николай Тодоров – РУ „Ангел Кънчев“
доц. д-р Видин Сукарев
гл. ас. д-р Ирина Кузидова-Караджинова – Институт за литература – БАН
д-р Дора Мънчева – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Мая Иванова – Кирило-Методиевски научен център – БАН
Константина Прибойска – магистър
доц. Алексей Пампоров – ИФС-БАН
Tsenka Tsenka, Phd – Max Planck Institute for evolutionary anthropology, Leipzig
проф. дн. Ана Стойкова – Институт за литература – БАН
проф. д-р Славия Бърлиева – Кирило-Методиевски научен център – БАН
д-р Цветана Димитрова – БАН
Нирен Хасанова – докторант, СУ „Св. Климент Охридски“
д-р Стефан Пейчев
проф. Майя Маркова – биолог, Медицински университет – София
Георги Георгиев – научен изследовател, СУ”Н.Рилски”
проф. Даниела Колева – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Ема Константинова – НАТФИЗ
д-р Габриела Бонева – историк
проф. д.и.н. Иван Билярски – Институт за исторически изследвания – БАН
проф. д-р Николай Колев – БСУ и СА "Д. А. Ценов"
проф. дфн Людмил Димитров – СУ „Св. Климент Охридски“
д-р Борислав Димитров – СУ „Св. Климент Охридски“
д-р Стою Баров – БАН
д-р Нели Гешева
проф. Нина Димитрова – ИФС – БАН
Боян Коларов, архитект
проф. дфн Амелия Личева – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Владимир Александров – БФ, СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Ина Петкова – Медицински университет – София
гл. ас. д-р Гергана Мирчева – Институт по философия и социология – БАН
Надежда Бракалова
доц. д-р Мая Петрова
доц. д-р Християн Атанасов
Мая Александрова
Димитър Ангелов, Ditecteur de Rcherche Émérite (full prof. equvalent) – CNRS, ENS de Lyon
д-р Стефан Христозов – Институт по роботика – БАН
д-р Деян Йосифов
гл. ас. д-р Боян Ценев – НАТФИЗ
проф. Антония Димова – Медицински университет – Варна
д-р Александър Попп – историк, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
доц. Венера Николова – биолог, Медицински университет – София
проф. дфн Искра Христова-Шомова – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Татяна Илиева – Кирило-Методиевски научен център – БАН
проф. Дилян Николчев – СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Албена Тагерева – Институт за изследване на изкуствата – БАН
доц. д-р Меглена Златкова – ПУ „Паисий Хилендарски“
проф. д-р Елена Налбантова
гл. ас. д-р Елена Руневска – СУ „Св. Климент Охридски“
проф. Ирина Колева
проф. д-р Добринка Парушева – Институт за балканистика с Център по тракология – БАН
гл. ас. д-р Ивайло Атанасов – МУ-София
проф. Валя Василева – БАН
гл. ас. д-р Стамен Кънев – Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
д-р Светослав Александров - ИФРГ-БАН
гл. ас. д-р Лилия Желева – СУ „Св. Климент Охридски“
ас. Преслава Георгиева – Кирило-Методиевски научен център – БАН
д-р Иво Страхилов – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. Дария Карапеткова
проф. Александър Кьосев – СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Емилия Вачева – ИБЕИ-БАН
Доротея Маневс – магистър
Светла Пенчева
Марина Петрова – преподавател
Румен Донев – магистър, СУ „Св. Климент Охридски“
проф. д.н. Мартин Иванов – СУ „Св. Климент Охридски“
Андрей Господинов – инженер
Кремена Димитрова – два пъти магистър, СУ „Св. Кл. Охридски“, НАТФИЗ
гл. ас. д-р Огнян Димитров – ИЕЕС-БАН
доц. д-р Пенка Ватова – Институт за литература – БАН
Даниела Статулова – докторант, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Калина Радева – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Мирена Легурска – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Петя Илиева – ИФС-БАН
Светлана Кръстева
Росица Петрова
доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева
д-р Димитър Байраков – Исторически музей-Велинград
ас. Димитър Гочев – СУ „Св. Климент Охридски“
Юлиан Жилиев – преподавател
Петя Петрова – магистър
Захари Тодоров – студент
доц. д-р Румяна Парашкевова – СУ „Св. Климент Охридски“
доц. д-р Юлиана Иванова – ИФРГ
проф. дтн хим инж. Александър Крумов, PhD
ас. д-р Валентин Вълканов – социолог, Нов български университет
Серафим Величков – пенсионер, доц. д-р в ИОНХ-БАН.
Валерий Русинов – пенсиониран научен сътрудник към Института за балканистика с център по тракология – БАН
доц. д-р Владислав Господинов – педагог, СУ „Св. Климент Охридски“
проф. дбн инж. Георги Петков – ИФРГ
доц. д-р Анелия Кременска – филолог, СУ „Св. Климент Охридски“
Гергана Георгиева – бакалавър