Да помним един от основателите на модерната политическа мисъл, армия, дипломация и държавност у нас
В сърцето на всеки българин днес има частица искрена благодарност и преклонение пред делото и саможертвата на Георги Стойков Раковски. Голям български патриот, революционер, възрожденец и идеолог на българското освободително движение Георги Стойков Раковски (по кръщелно Съби Стойков Попович) заслужава уважение, защото 203 години след рождението му, неговият силен характер, несломим дух и неизмерима смелост са достоен пример за подражание.
"Професионален революционер и политически лидер от национален мащаб, Раковски, изявил се за краткия си 46-годишен живот като пламен журналист, фолклорист, етнограф, историк, поет и писател, е останал в народното съзнание като символ на пробудилия се и възраждащ се български дух. Той е национален феномен, най-естествена характеристика на родолюбие и достоен син на Майка България. Създал със своята воля дела, непреходни и до днес в българската история“, казва за бележития българин генерал-майор Груди Ангелов, началник на Военната академия „Г.Ст.Раковски“.
Демократ, публицист, журналист, историк и етнограф, той е и един от първите наши възрожденци, който прозира зловещата имперска роля на Русия.
В едно от неговите пророчески послания Раковски казва: "Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество."
Още от От редактора
Духът на Дякона страда за България...
Защо ме славите ден и нощ, защо се кълнете в името ми, а делото на живота ми е отдавна мъртво, пита Апостолът
189 години от рождението на Апостола и стратега на българската свобода
Той бе наречен „Демонът на империята“ - толкова се страхуваше турската власт от Левски, виждайки в него реална опасност да загуби българските територии. Подготвените от Левски 200 комитета бяха готови във всеки момент за бунт, които, въпреки преждевременното избухване на Априлското въстание, създадоха предпоставка за освобождаването ни.
Черен ден - преди 633 години Баязид I Светкавицата превзема Търновград
Жива е паметта за саможертвата на патриарх Евтимий Търновски, чиято силна вяра вкаменила ръката на палача като знак за неговата святост и утеха за поробените българи