Светослав Пинтев

Тодор Славков, внукът на комунистическия властелин Тодор Живков, се застреля с личния си револвер, 22-ри калибър, в къща за гости в казанлъшкото село Асен. Направи го на 21 юли— в деня, в който 44 години преди това си отиде майка му Людмила Живкова. На 21 юли, но през 2021 г., след дълго боледуване, почина нейният брат и негов вуйчо Владимир Живков.

Странното съвпадение веднага направи впечатление и започна да се говори за прокоба и какво ли още не. Още повече че 

около смъртта на Людмила Живкова вече има цяла митология, 

а и много реални въпроси.

Тя си отиде от този свят при обстоятелства, които не са изяснени и до днес, което още подхранва версията, че пръст в това има КГБ.

 Добре известно е, че в Политбюро на СССР са били бесни на „националистическата“ инициатива на Живкова — която тогава е председател на Комитета за култура, с ранг министър на културата,  по честването на 1300 години България, а също и от залитането ѝ по окултни учения като Живата етика на Рьорих, наричана Огненото учение или Агни йога. В тази посока я насочва писателят Богомил Райнов, чийто баща — акад. Николай Райнов — през 1930 г. основава Българската асоциация „Рьорих“. Има свидетелства, че в частен разговор Тодор Живков е изразил крайното си недоволство от „нещата, с които този съсел пълни главата на Людмила“. Въпросният „гризач“ е писателят.

След автомобилната катастрофа през 1973 г. — Иван Славков казваше, че след това е била ударена и линейката — Живкова просто се пристрастява към „Живата етика“.

Тя говори за огнената стихия, за птицата Феникс и т.н., дори при откриването на детската асамблея „Знаме на мира“. Цялата й реч тогава е построена върху Агни йога. 

Тази атмосфера на мистицизъм по време на атеистичния комунизъм, тайните около смъртта ѝ, раждат всякакви теории. Още повече че никой не може да каже какво се е случило с архива на Людмила Живкова. Или поне никой не иска да каже... Дори най-близките ѝ вдигат рамене при този въпрос.

Затова не е чудно, че самоубийството на Тодор Славков на датата 21 юли се превърна в най-обсъжданата тема в държавата. И медиите, естествено, я захапаха, но не можаха да я развият.

Още малко и ще обявят, че има родово проклятие, предавано от поколение на поколение, като в древногръцките трагедии. Родните издания като нищо могат да наредят Живкови до рода на Атридите например — до цар Агамемнон, Клитемнестра, Електра, Орест, ако изобщо са чували за последните, разбира се.

А интелектуалците да обявят, че Тодор Живков издига рода си в култ, което напомня на древногръцките персонажи, предизвикващи гнева на боговете именно поради хюбрис (ὕβρις) — прекомерната гордост и арогантност на властника, амбицията му да се настани в божествения свят, която жестоко обижда безсмъртните.

Но и Агни йога има своя трактовка на този въпрос

Учението проповядва, че ако някой упражнява власт без вътрешна светлина и морал, кармата от действията му изобщо не се изчерпва с неговата личност, а се разпростира върху обкръжението и семейството му. „Колкото по-високо стоиш, толкова по-чист трябва да бъдеш. Иначе падането ще е страшно, огнено и ще обгори околните“, гласи в общи линии този постулат.

Властта, ако не е безкористно служение, е източник на разрушение. Според Агни йога последствията не идват само отвън, а се разгръщат в рода, защото „съзнанието е свързано чрез огненото поле“.

Неизкупена карма на един такъв род може да се прояви по различни начини — чрез повтарящи се дати, психични сривове, трагични смъртни случаи, твърди учението. Там датата може да се интерпретира като повтарящ се кармичен портал, свързан със семейната съдба – нещо като „точка на освобождение или разрушение“.

Агни йога нарича 

действията на мъжете и жените, облечени във власт, „огнени“, 

защото оставят силен вибрационен отпечатък — енергия, която може да бъде благородна и трансформативна или разрушителна, ако не е пречистена. Този огън има кармични последствия не само за извършилия, но и за родовата история. В книгата „Сърце“, която е една от ключовите за учението, се посочва, че:

„Сърцето пази пламъка на предците. Който не познава родовата болка, не познава и великата жертва на Преображението.“

Идеята е проста — родовата памет е жива и ако в нея има неизлекувана болка или неосъзната власт, тя може да се прояви след поколения чрез болести, внезапни трагедии, сривове и дори мистични съвпадения.

В книгата „Община“ от „Учение на Живата етика“ власт и родова отговорност са ключови понятия. Там се твърди, че всяка власт е кармичен тест. Ако водачът — било политически, духовен или семеен — злоупотребява с властта и влиянието си, без да има вътрешна чистота, допуска кармична грешка от голям мащаб.

„Няма по‑тежко престъпление от това да облечеш власт, без да си пречистил съзнанието си – защото тази отрова ще бъде в чашите на децата ти.“

Тоест, тази „отрова“ не се изчерпва със собственото ти управление, а се предава на потомците – чрез родовата енергия, която се нуждае от пречистване.

От психологическа гледна точка – травмата, натискът, болката на един член на рода може да се предаде  и подсъзнателно  на следващите поколения, дори да доведе до автосаботаж, зависимости, саморазрушение.

Агни йога твърди, че всяка непречистена родова енергия неистово търси освобождение. Ако не се изрази творчески, тя може да се прояви като болест, катастрофа или внезапна смърт.

Датата 21 юли, съчетана с три трагични смъртни случая в рода на Живкови, може да се чете по каноните на учението като 

непреодоляна родова карма

 или вибрационен отпечатък, който се повтаря, докато не бъде трансформиран.

Ще се учудите колко много символи на Агни йога битуват около нас. Аз бях смаян, когато се разрових в символиката, вложена в НДК. Трябваше да пиша за Двореца по повод това, че стана център на българското председателство на Европейския съюз през 2018 г. И установих, че:

НДК е чиста проба храм на Агни йога

Без никакво съмнение. 

„Мислете за мен като за огън“ — казваше Живкова. И остави след себе си истински храм на огъня.

Идеите на „Живата етика“ се коренят в източните учения, но и в представите на античните цивилизации за Вселената, тъждествена с Богинята майка. Спираловидна е и формата на Акаша — тайнствената световна памет, за която говорят махатмите. Твърди се, че Акашовите записи са спирала, която играе роля на всеобща ДНК на цялата видима и невидима Вселена. От двете страни на входа на НДК има два барелефа със спирали. На едната пише — 681 г., на другата — 1981 г.

Името на учението идва от ведическия бог на огъня Агни. На пъпа на бог Нараяна, който се смята за едно от въплъщенията на Вишну — пазителя на Вселената — пониква и израства космическото дърво. В клоните му пеят две божествени птици — Агни – огънят, и Индра – бог на водите, от чийто сблъсък е създадена Вселената. Основната фигура в Агни йога е 

древната Богиня-майка 

— култ, който е властвал хилядолетия над всички древни народи от егейския басейн до Индия.

Тя е Великата майка на боговете. Траките също я наричат така, което обяснява бурното развитие на тракологията у нас. Тодор Живков веднъж лично заявява, че „в нашите жили тече и тракийска кръв“ и остро критикува научната общност, че не се занимава с траките. И започва бурно занимаване.

Великата майка е известна и като Кибела, Рея – почитана от Тракия до Мала Азия – божественото, земното, женското начало, майката на всичко и всички, самата Вселена.

В централното фоайе на НДК фигурата на богинята заема централно място. Високата 2,4 м златно-бронзова красавица, изработена от Димитър Бойков, е разперила ръце, за да прегърне Земята, която е родила. Фигурата официално се казва „Майка България“ или „Възраждане“, но си е Богиня майка, заобиколена от огнените знаци. Зад нея е разположено декоративно пано от месинг, наречено „Пламъци“. Автор е Михаил Бенчев.

Творбата „Огънят“ на Христо Стефанов е в зала №7 на НДК върху площ от 90 кв. м. Централна за композицията е фигурата на нестинар — прекият потомък на слънчевия и огнения култ по нашите земи. Около него са ликовете на 50-те българи с най-големи заслуги за културата ни. Там е и образът на самата Людмила Живкова. Него художникът изписва, след като през юли 1981 г. научава за смъртта ѝ. Точно работи върху образа на Гео Милев.

Повечето от творбите в НДК са пряко свързани със соларния култ, а в женските образи просветените лесно откриват Богинята майка. Всичко около нея е тържество на огъня и мистериите ѝ.

На партера е дърворезбата „Любовта на слънцето“. Слънчевите мотиви доминират и в „Родопска песен“.

И това са само малка част от примерите.

На НДК и днес грее слънцето на Георги Чапкънов, под него са фонтаните-сфери. Слагането на това слънце страшно възмутило партийния елит, който настоявал, че там трябва и може да грее единствено петолъчка. И не отстъпил нито на милиметър от канона.

С огромни усилия Людмила Живкова издейства слънцето на Чапа да остане временно, докато стане готова петолъчката. 

В България, както е добре известно, най-трайни са временните неща.