На 23 август Европа почита Денят на жертвите на сталинизма и нацизма. На тази дата преди 86 години Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към него е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони. На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

Най-зловещото решение в пакта предвижда подялбата на Полша, включването на Латвия, Естония, Финландия, източната част на "зони, принадлежащи на полската държава" и Бесарабия в съветската сфера на интереси, а Литва, Полша и на запад - в сферата на интересите на Германия. Така реално Сталин и Хитлер си поделят като световни мародери земите на неудобните съседи.
Любопитна е реакцията и действията на българските комунисти, които днес се кичат като антифашисти?
„По заповед на Москва те подкрепят Германия на Хитлер чак до 22 юни 1941 година. После пак по заповед на Москва и в интерес на окупационните намерения на военнопрестъпника Сталин започват да избиват представителите на българското войнство, на българската интелигенция и да подготвят почвата за съветското робство на България. 

Предложението за официалното отбелязване на тази дата е през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага. На форума се приема т. нар. Пражка декларация. Почитането на датата се определя като „общоевропейски ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, които да бъдат почетени с достойнство и безпристрастно“. Отбелязва се всяка година от институциите на Европейския съюз от 2009 г. насам.

В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма.

Членовете на Европейския парламент подчертават, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.

България също има своя принос за отбелязването на датата. На 18 септември 2008 г. 40-то Народно събрание приема решение в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото. Решението не е подкрепено от народните представители на БСП.

На 27 ноември 2009 г. по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев 41-то Народно събрание излиза с решение, с което обяви 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. На 23 август 2010 г. този ден е честван в България за първи път.

Символиката на тази дата има своите нюанси в различните пост-социалистически държави. В Латвия 23-ти август е известен като „Денят на черните ленти”. На същата дата през 1989 - точно 50 години след пакта Хитлер-Сталин, около 2 милиона души образуват жива верига, която обхваща повече от 600 километра през балтийските републики от Талин през Рига и до Вилнюс.Тази акция става известна като „Балтийския път” и се разглежда като определящ момент в битката на балтийските държави за независимост от Съветския съюз. От друга страна в Румъния на този ден се отбелязва освобождението от фашизма и има статута на официален празник.

Точната бройка на жертвите на сталинизма не е известна, но по данни на историците Сталин е отговорен пряко за смъртта на близо 3 милиона души на територията на бившия Съветски съюз. Според историците косвените жертви на сталинизма са между 15 и 20 милиона. Жертвите на режима намират смъртта си или в следствие на пряка екзекуция или в някои от лагерите на смъртта, които са действали на територията на СССР.

Диктаторът доживява до 75-годишна възраст. В късните часове на 1-и март 1953 година Сталин се оттегля в покоите си след обилна вечеря с политическите си съветници. Когато на сутринта на 2-и март политикът не излиза от стаята си в обичайния час, съветниците и охраната му са обезпокоени. Те обаче са твърде уплашени, за да влязат и да проверят каква е причината за нарушението на рутината.

До късните часове на деня никой не се осмелява да влезе в спалнята на грузинския диктатор. Едва около 11 часа вечерта на 2-и март охраната му се осмелява да влезе в личните му покои. Те откриват Сталин в безпомощно състояние, проснат в локва от собствената му урина. Диктаторът е получил масивен инсулт и се мъчи още три дни преди да издъхне.

Припомняме, че над 30 000 души загиват в първите месеци от идването на тоталитарния режим у нас. Хиляди още са в неизвестност. И до ден днешен в съюза продължават да търсят помощ хора, които не могат да намерят смъртните актове на своите родители.