Кольо Парамов

Днес е знакова дата - 1 февруари 2018 г. Преди 25 години на този ден заседанието на парламента започна в 15.00 ч. Извънредно и за първи път депутатът от СДС Васил Гоцев предложи със ставане на крака и едноминутно мълчание да уважим памета и укорим решението на Народния съд за избиването на елита на нацията през 1945 г. Получи се странна суматоха и колегите ми от парламентарната група на БСП побягнаха към трите изхода на пленарната зала. Оказа се, че от цялата лява половина на залата съм останал прав в залата само аз, солидаризирайки се с предложението на Гоцев. Депутатите от СДС ме гледаха с изумление, бяха сякаш по-впечатлени от моята реакция, отколкото от бягството на групата на социалистите. Нора Ананиева предложи кратка почивка, а във фоаето на парламента покойният вече Гeорги Тамбуев разговаря доста искрено с мен. Опитваше се да получи обяснение, защо съм останал единствен в залата да почета жертвите на комунизма, след като съм от БСП. 

"Др.Тамбуев, запомни от мен по-младия, че днес за България не е толкова важна предаността партийна, а далеч по-важна е предаността към държавата. Нали дойдохме в парламента, за да осъществим другата България, другата държава". Предупредих го тогава, че може и след години, но ще дойде ден, когато депутатите социалисти прави на крака ще почитат жертвите на 1 февруари, защото

истината няма алтернатива

Е, доживяхме до този момент.

Днес цялата парламентарна група на БСП е останала в пленарна зала и прави са отдали почит на жертвите, въпреки неадекватното изказване на Жаблянов. Ще ми се да вярвам, че са били и искрени. Четвърт век им трябваше на БСП да узреят до разбирането, че над партийното политиканстване и противопоставяне са моралът и историческата памет към жертвите на всяка несправедливост. Но тогава, преди 25 години аз бях обявен и нарочен за предател. Вероятно и днес съм такъв в някои чугунени глави. Но тогава времето беше много по-сложно. Колегите ми социалисти спряха да ме допускат до паламентарната стая, стоях сам прав отзад до колоната цели 11 месеца, докато напуснах парламентарната група на БСП, а по-късно и самата партия.

Чакането, макар продължило 25 години си струваше. Проблемът е, че ако БСП, която иначе твърди, че е червена, узрява толкова късно и бавно за всяко важно и значимо нещо за България, ще продължим безцелно да пропиляваме народната енергия и ще затъваме вечно в някакъв преход. А това е непростимо, нямаме оправдание за партийния инат!