250 000 души в Тирана протестираха срещу властта заради проекта на фамилията Тръмп

Над 250 000 души излязоха по улиците на албанската столица Тирана в една от най-мащабните демонстрации през последните години - причината е планираният луксозен туристически комплекс, свързан с инвестиционната компания на Джаред Къшнър – зет на американския президент Доналд Тръмп.

Според международни медии протестното движение вече е придобило национален мащаб. То беше наречено „Революцията на фламингото“ заради заплахата за едно от най-ценните влажни местообитания на Балканите.

Недоволството избухна в края на май, след като в района на Звернец край лагуната Вьоса-Нарта се появиха ограждения с бодлива тел и тежка строителна техника. Местни жители и природозащитници обвиниха инвеститорите, че подготвят строителни дейности в защитена зона без достатъчна прозрачност и обществено обсъждане.

Проектът е свързан с инвестиционния фонд „Афинити партнърс“, ръководен от Джаред Къшнър. Плановете предвиждат изграждането на мащабен туристически комплекс както в района на Звернец и защитената зона Вьоса-Нарта, така и на близкия остров Сазан – бивша военна база от комунистическата епоха.
Стойността на инвестицията се оценява на между 4 и 4,6 милиарда долара според различни международни източници.

Първоначално протестите бяха съсредоточени върху екологичните рискове, но впоследствие прераснаха в по-широко движение срещу корупцията, непрозрачните сделки с държавни земи и управлението на премиера Еди Рама. По време на последните демонстрации участниците скандираха „Албания не е за продан“ и настояха за оставката на министър-председателя.

Според участници в протестите и природозащитни организации районът Вьоса-Нарта представлява ключова миграционна зона за стотици видове птици и е едно от най-важните местообитания на фламинго в Югоизточна Европа. В района се срещат още средиземноморският тюлен-монах, морски костенурки и множество застрашени видове птици.

Над 40 природозащитни организации от 28 държави вече призоваха албанските власти да спрат проекта до изготвянето на пълна екологична оценка.

Допълнително напрежение предизвика информацията, че албанската Специализирана прокуратура за борба с корупцията и организираната престъпност (SPAK) е започнала проверка на промените в статута на защитените територии и на сделки със земи, извършени през 2024 година, които са позволили реализацията на инвестиционния проект.

Премиерът Еди Рама отхвърля обвиненията и твърди, че проектът ще донесе милиарди инвестиции, нови работни места и ще превърне Албания в туристическа дестинация от висока категория. Той уверява, че окончателната екологична оценка все още не е завършена и че няма да бъде допуснато увреждане на защитените природни територии.

Протестиращите обаче остават скептични - недоверието им е насочено не само към самия проект, а и към начина, по който се вземат решенията за стратегически инвестиции по албанското крайбрежие. Значителна част от участниците в демонстрациите са представители на албанската диаспора, пристигнали от Великобритания, Италия, Германия и Съединените щати специално за протестите.

Наблюдатели определят кризата като едно от най-сериозните обществени предизвикателства пред правителството на Еди Рама през последните години, а Европейският съюз вече напомни, че спазването на екологичното законодателство ще бъде важен елемент от преговорите за присъединяване на Албания към общността.

На 17-ми юни Европейският парламент призова Албания незабавно да преустанови строителните дейности в защитените природни територии, като по този начин засили натиска върху министър-председателя Еди Рама във връзка с проекта. 

Евродепутатите приеха резолюция по доклада на Европейската комисия за Албания за 2025 година, в която настояват за незабавен мораториум върху издаването на нови разрешителни и върху строителството в защитените зони. Тази позиция съвпада с предупрежденията на самата Европейска комисия, която както в годишния си доклад, така и през последните седмици изтъква, че Албания рискува да загуби инерцията в процеса на присъединяване към Европейския съюз, ако продължи реализацията на проекта без цялостна оценка на въздействието му върху околната среда.

Европейският парламент и Европейската комисия също така призовават албанските власти да отменят промените в законодателството за защитените територии и да премахнат действието на Закона за стратегическите инвестиции, който създаде правната рамка за реализирането на мащабни инвестиционни проекти, този на Джаред Къшнър. /БГНЕС