Общо 3 093 084 души в Турция са били разследвани по обвинения, свързани с тероризъм, след опита за преврат през 2016 г., а 527 100 са осъдени, съобщава Центърът за свобода в Стокхолм. Данните са на турското министерство на правосъдието и са обобщени от адвоката Левент Мазилигюней.

Статистиката показва как обвиненията в тероризъм са се превърнали в универсален инструмент, който обхваща не само предполагаеми последователи на движението „Гюлен“, но и журналисти, кюрдски активисти и други критици на властта.

Броят на осъдените за терористични престъпления е скочил девет пъти след 2016 г. – от 38 618 до 348 159 в периода 2017–2022 г., сочат данните на министерството.

По време на парламентарна сесия за бюджета депутатката от основната опозиционна Народнорепубликанска партия Гизем Йозджан изтъкна, че в световен мащаб 300 000 души са заподозрени за тероризъм, докато Турция е третирала като такива над 3 милиона души. Тя определи резултата за „климат на страх, създаден от политическата власт“, и заяви, че страната се управлява от правна система, нагодена към политически нужди. Министърът на правосъдието Йълмаз Тунч не е коментирал темата.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган насочи репресиите си срещу последователите на движението, вдъхновено от покойния ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, след корупционните разследвания през декември 2013 г., в които бяха замесени той, членове на семейството му и близкото му обкръжение. След като обяви тези разследвания за „гюленистки преврат“ и заговор срещу правителството, Ердоган започна да преследва членовете на движението. През май 2016 г. той го определи за терористична организация, а след неуспешния опит за преврат през юли същата година, за който обвини Гюлен като организатор, натискът беше изострен. Движението категорично отрича участие в преврата или каквато и да е терористична дейност.

Мазилигюней отбелязва, че проблемът не е самото определение тероризъм, а неясните правни дефиниции и политическата им употреба. Така обикновени социални или професионални контакти могат да бъдат тълкувани като доказателство за престъпление. Той допълва, че дори оправдателни присъди или прекратени дела не заличават нанесените щети, защото етикетът „заподозрян за тероризъм“ води до трайни последици – от загуба на работа и отказ на достъп до сигурностни проверки до социална стигма.

След опита за преврат турското правителство въведе извънредно положение, което продължи до 19 юли 2018 г. В този период бяха проведени масови чистки в държавните институции чрез поредица укази. Над 130 000 държавни служители, включително 4 156 съдии и прокурори и повече от 24 000 военнослужещи, бяха отстранени по спешни декрети за предполагаема принадлежност или връзки с „терористични организации“, без съдебен или парламентарен контрол.

Уволнените държавни служители не само загубиха работата си, но бяха лишени от право да се върнат в публичния сектор и да получат паспорт за работа в чужбина. Създадени бяха и пречки да работят официално в частния сектор – в базата данни на социалното осигуряване бяха добавяни бележки за уволнението им, които да възпират потенциални работодатели.

Международни и правозащитни организации многократно са критикували турската антитерористична рамка като средство за политическа репресия. Те предупреждават, че много хора са преследвани само заради социални или професионални връзки с движението „Гюлен“ или заради упражняване на правото си на свободно изразяване. Организациите настояват за по-ясни дефиниции на тероризма в Наказателния кодекс и в Закона за борба с тероризма, за да се ограничи произволът. | БГНЕС