30 години невидимият дух на комунизма ни преследва, но можем да се откъснем от него и ще го направим

Даниел Митов

В отговор на размишленията на един от принцовете на ДС:

Ограбването на нацията започна на 9 септември, 1944 година, но не приключи на 10 ноември, 1989 година. Наред с репресиите за съсипване на инакомислещите, режимът успя да се прероди в демократична България през децата си и да ни гледа отвисоко и днес. 

През последните 34 години откраднатите от държавните фирми пари в особено големи размери са били изпрани през разкрити от Христо Христов в книгата му схеми и днес се представят като големи успехи на златни момичета и момчета. Някои са се раждали не със сребърна лъжичка, а с цял сребърен сервиз в уста. Оттук и афинитетът им и днес към проекти за ядливи чашки за 2.5 млн лева или първият в света частен инвеститор в изкуствен интелект... но с обществени пари - 4.2 млн лева пак за тях. От нас...

И не, драги загрижени наследници, вас режимът не ви лиши "от възможност да видите света", особено ако (хипотетично) сте го посрещнали във Вашингтон... 

Не, комунизмът не успя да убие свободният дух на българина. Нито да подмени ценностите ни. Опита, но не успя. Но за едно съм съгласен - "над 30 години след падането на комунизма невидимият му дух ни преследва и не можем да се откъснем от наследството му". Всъщност, той ни преследва, слуша ни, но можем да се откъснем. И ще го направим.