На 18 ноември 1989 г. пред храма “Св. Александър Невски” в София се събраха над 150 000 души, които със сигурност бяха жадували години за този миг. Събитието ще остане в историята като един от най-многобройните политически митинги в годините на прехода. Пристигат хора от цялата страна, носят плакати против Живков. Сред ораторите на първия свободен граждански протест са Желю Желев, Петър Берон, Блага Димитрова, Радой Ралин, Александър Каракачанов, които се обявиха за инакомислещи. Но все още никой не смее да изрече „Долу БКП“...

С бурни възгласи е прието изказването на поетесата Блага Димитрова. От трибуната тя обявява, че Тодор Живков е превърнал България “от страна на розите в страна на склерозите”.

Стряскащо обаче звучи тогава изказването на дългогодишния политически затворник Петър Гогов, който първи настоява кожите на комунистите да увиснат по стените. Многозначително са приети и думите на Румен Воденичаров, който години по-късно ще блесне кото едно от подставените лица на промяната. Той дава ограничен вот на доверие на новия комунистически водач Петър Младенов и за първи път го нарича „господин“.

Емоцията и надеждата са водещи на първия свободен митинг, но години по-късно става ясно, че много от ораторите са били инфилтрирани агенти на ДС и БКП, а целта - обсебване, контролиране и опорочаване на зараждащата се опозиция.

31 години по-късно много от лидерите и водачите на митинга не са между живите, други от тях смениха политическата си ориентация, или бяха изхвърлени от политиката. От тогавашното опиянение от настъпилата демокрация не е останала и следа. Днес българинът е разочарован от прехода, а социологически изследвания ни убеждават, че над 50% от гражданите изпитван носталгия по времето на комунизма. Вероятно това е била целта на режисирания преход - да отврати и отчужди хората от демокрацията.