37 години от падането на Берлинската стена: Краят на комунизма промени Европа, но битката за свободата продължава
В България на 10 ноември, само ден след падането на Берлинската стена, Тодор Живков е отстранен от власт
На 9 ноември 1989 г. рухва една от най-мрачните символични прегради в европейската история. Берлинската стена, разделяла в продължение на 28 години германската столица и превърнала се в символ на Желязната завеса, отваря пътя към обединението на Германия и разпадането на комунистическата система в Източна Европа.
Но падането на стената не е изолирано германско събитие. То е кулминацията на революционна година, през която народите на Централна и Източна Европа започват да отхвърлят съветското господство. Само няколко месеца по-рано Полша провежда частично свободни избори, на които комунистите претърпяват съкрушително поражение. Движението „Солидарност“ на Лех Валенса влиза във властта и показва, че комунистическата монополна система може да бъде победена по мирен път.
В България на 10 ноември, само ден след падането на Берлинската стена, Тодор Живков е отстранен от власт. Това поставя началото на политическите промени, които ще доведат до края на комунистическия режим.
В Унгария реформаторите отварят границата с Австрия и позволяват на източногерманци да преминават на Запад. Именно това решение се превръща в една от първите големи пробойни в Желязната завеса. През август 1989 г. стотици източногерманци се възползват от паневропейския пикник край Шопрон, за да избягат през унгарско-австрийската граница.
В Чехословакия през ноември започва Нежната революция. Масовите демонстрации в Прага принуждават комунистическото ръководство да отстъпи, а Вацлав Хавел – дисидент, драматург и един от най-известните противници на режима – става президент.
Румъния остава най-кървавото изключение. През декември 1989 г. режимът на Николае Чаушеску е свален след въоръжено въстание, при което загиват над хиляда души. Самият диктатор и съпругата му Елена са заловени и екзекутирани.
Така за броени месеци политическата карта на Европа се променя необратимо. Общото между тези събития е, че милиони хора отказват повече да живеят зад границите, наложени им от комунистическите режими.
Именно този по-широк европейски контекст придава на 9 ноември 1989 г. значение, което надхвърля историята на Германия. Берлинската стена пада, защото цяла Източна Европа вече се е надигнала срещу системата, която я е държала в подчинение.
Полша даде първия сигнал, че комунистическата система може да бъде победена. През юни 1989 г. движението „Солидарност“ на Лех Валенса печели убедително първите частично свободни избори в страната. Това е тежък удар за комунистическата власт и доказателство, че общественото недоволство може да принуди режима да отстъпи.
В Унгария реформаторите предприемат още по-решителна стъпка. Те премахват оградите по границата с Австрия, с което отварят първата голяма пролука в Желязната завеса. През август стотици източногерманци използват възможността да избягат на Запад през унгарска територия.
В Чехословакия през ноември започва Нежната революция. Масовите демонстрации в Прага принуждават комунистическото ръководство да отстъпи, а дисидентът Вацлав Хавел се превръща в символ на мирния преход към демокрация.
В България на 10 ноември, само ден след падането на Берлинската стена, Тодор Живков е отстранен от власт. Така започва краят на един от най-дълго управлявалите комунистически режими в Източна Европа.
Румъния остава трагичното изключение. През декември 1989 г. режимът на Николае Чаушеску е свален след въоръжено въстание, при което загиват над хиляда души. Самият диктатор и съпругата му Елена са заловени и екзекутирани.
Така за броени месеци политическата карта на Европа се променя необратимо. Общото между тези събития е, че милиони хора отказват повече да живеят зад границите, наложени им от комунистическите режими.
Именно този по-широк европейски контекст придава на 9 ноември 1989 г. значение, което надхвърля историята на Германия. Берлинската стена пада, защото цяла Източна Европа вече се е надигнала срещу системата, която я е държала в подчинение.
Една грешка, която промени историята
„Вашингтон пост“ припомня малко известни подробности около събитията от 9 ноември 1989 г. Изданието разказва как двама източногермански представители неволно се оказват в центъра на историческите събития, довели до отварянето на границата.
Тогавашният лидер на Източна Германия Егон Кренц предоставя на говорителя на правителството Гюнтер Шабовски информация за облекчаване на ограниченията за пътуване. Шабовски обаче не е запознат в подробности с новите правила. По време на телевизионна пресконференция той е попитан кога те влизат в сила и отговаря: „Незабавно, веднага“.
Това изказване предизвиква огромна реакция. Хиляди източногерманци се отправят към граничните пунктове в Берлин. Сред хората на контролно-пропускателния пункт на улица „Борнхолмер“ се оказва служителят на ЩАЗИ Харалд Йегер, който няма нови инструкции от ръководството.
Изправен пред огромната тълпа и опасността от трагедия, той първоначално позволява на хората да преминават след проверка на документите, а впоследствие нарежда отварянето на бариерата. Само за следващия час около 20 000 души преминават към Западен Берлин. Скоро и останалите гранични пунктове са отворени.
Така едно объркване на пресконференция се превръща в началото на края на разделението на Германия.
Свидетелите още помнят усещането за свобода
Европейският телевизионен канал „Евронюз“ връща читателите към преживяванията на обикновените хора, станали свидетели на историческата нощ.
Изданието припомня разказа на 88-годишната Дагмар Симдорн, която през 1989 г. живее в Източен Берлин. Във вечерта на 9 ноември тя се прибира от гробището, където е посетила гроба на съпруга си, когато става свидетел на случващото се край граничното съоръжение на улица „Бернауер“.
„Беше като Алиса в Страната на чудесата“, разказва тя пред медията.
Споменът ѝ за внезапно отворената граница е свързан с усещане, което трудно може да бъде описано. Хората се прегръщали, празнували и осъзнавали, че ограниченията, определяли живота им в продължение на десетилетия, вече са в миналото.
„Когато стената изведнъж стана проходима, имах чувството, че се нося във въздуха“, спомня си Симдорн.
„Евронюз“ припомня и масовите протести, предхождали падането на стената. От първоначалните демонстрации в Лайпциг движението за промяна се разраства до огромни митинги. На 4 ноември 1989 г. около половин милион души се събират на площад „Александерплац“ в Източен Берлин.
Падането на стената още не е заличило разделението
Години след историческото събитие икономическите, социалните и политическите различия между двете части на Германия продължават да бъдат предмет на дебат.
Обединението не премахва автоматично последиците от десетилетията на разделение. В бившата Източна Германия преходът към пазарна икономика е съпроводен от закриване на предприятия, безработица и сериозни социални сътресения.
Различията продължават да се проявяват и в политическите предпочитания на източните и западните германци. Въпросът за наследството на комунистическата диктатура, за паметта на жертвите и за оценката на живота в бившата ГДР остава чувствителен.
Това е и една от причините германските власти да настояват историята на диктатурата да не бъде идеализирана и репресиите да не бъдат омаловажавани.
Мерц: Свободата и демокрацията никога не са даденост
Германският канцлер Фридрих Мерц използва годишнината, за да отправи предупреждение за необходимостта от защита на демократичните ценности.
Той припомня, че 9 ноември е дата с три различни исторически измерения. На този ден през 1918 г. е провъзгласена Германската република, през 1938 г. нацисткият режим организира погромите срещу еврейското население, известни като Кристалната нощ, а през 1989 г. пада Берлинската стена.
„9 ноември символизира най-мрачните и най-щастливите часове от нашата история – антисемитизма и преследването, началото на демокрацията и падането на стената“, заявява Мерц.
„Свободата и демокрацията никога не са даденост. Нека ги защитаваме в Германия и Европа.“
Германският представител по въпросите на жертвите на комунистическата диктатура Евелин Цупке също отправя предупреждение. Според нея наследството на мирната революция от 1989 г. не трябва да бъде използвано за политически цели и да се изопачава според интересите на различни политически сили.
Тя настоява и за по-лесен достъп на пострадалите от репресиите до архивите на ЩАЗИ.
Министърът на културата Волфрам Ваймер от своя страна предупреждава срещу опитите диктатурата на Германската единна социалистическа партия да бъде представяна със сантиментални краски, които прикриват историческите факти и страданията на жертвите.
Мелони: Свободата не може да се приема за даденост
Италианският премиер Джорджа Мелони също отбелязва годишнината, като подчертава, че падането на стената не е било просто премахване на физическа преграда.
„Това не беше просто бетонна бариера, а символ на система, която в продължение на години отнемаше на милиони хора свободата, достойнството и правото сами да избират бъдещето си“, заявява тя.
По думите ѝ 9 ноември 1989 г. е повратен момент в европейската история, доказал силата на хората, които не са се отказали от правото си да живеят свободно.
Мелони призовава следващите поколения да помнят цената на свободата и да разбират колко важно е тя да бъде защитавана.
Подобно послание отправят и германски политици, които предупреждават, че Европа не може да си позволи да забрави уроците от комунистическата диктатура и последвалото разпадане на съветската империя.
Берлин превръща годишнината в седмица на свободата
По повод годишнината германската столица организира втората поредна Седмица на свободата, която продължава от 7 до 14 ноември.
Предвидени са около 170 събития – конференции, дискусии, лекции, прожекции, изложби и исторически обиколки. Сред участниците са дисиденти и представители на опозиционни движения от различни държави.
Един от акцентите е конференцията за свободата в Берлин, на която ще участва и руският опозиционен лидер и бивш световен шампион по шахмат Гари Каспаров.
Организаторите поставят специално внимание върху ролята на жените в съпротивата срещу авторитарните режими и върху възможностите за защита на демократичните общества.
Предвидени са и събития, посветени на съпротивата срещу диктатурите в Беларус, Иран, Афганистан и Куба. Така честванията излизат извън рамките на германската история и поставят въпроса за свободата в глобален контекст.
Годишнината от падането на стената отново показва колко различни послания може да носи една историческа дата. За едни тя е символ на победата на свободата над комунистическата диктатура, за други – напомняне за несвършения процес на обединение, а за политическите лидери – предупреждение, че демокрацията не е необратимо завоевание.
Още от Свят
The New York Times: Лидерите на САЩ, Русия и Китай за първи път имат тристранна среща на върха
Според оценки на западните разузнавателни служби, Путин не е готов да започне сериозни преговори за мирно споразумение за Украйна, дори докато се готви за срещата с президента Тръмп
Съветът за мир на Тръмп: И Израел, и "Хамас" не изпълняват ангажиментите си за прекратяване на военните действия в Газа
"С всеки изминал ден, в който Израел продължава да нанася удари по цели на "Хамас", той отлага възможността да се провери на практика дали движението ще изпълни ангажиментите си по пътната карта", се посочва в доклада.
Вучич: Ще се опитат да ме убият, арестуват или лустрират
Днес той взе думата като депутат и председател на парламентарната група „Александър Вучич – Сърбия побеждава“.