Кольо Парамов е сред делегатите, които участват на юбилейния 40-и конгрес на БСП през 1991 г. Faktor.bg потърси финансистът за да направи паралел между днешния форум на социалистите и събитията преди близо 30 години. Това е и последния конгрес, на който Парамов участва. Той е първият, който напуска едновременно партията и парламентарната група на БСП през декември 1993 г. Основният му мотив за това е, че Жан Виденов и партията отказват да осмислят най-големия политически факт – обединението със социалдемокрацията, като затварят за дълги години „столетницата“ сложна, вътрешновраждебна черупка. 

„Аз изпитвам много тежки съучастия в БСП и в загубените 30 г. Много рано успях да прогнозирам, че партията трябва да се обърне към европейската социалдемокрация и към английска лейбъристка схема, което обаче не се осъществи. БСП остана твърде задълбочена към комунистическата теория, което много жалко се отрази върху напъните на честни хора „столетницата“ да се промени. Част от лидерите на левицата не можаха да проумеят развитието ѝ в рамките на новата държава, защото не бяха достатъчно подготвени. 10 дена преди да стане председател на БСП Сергей Станишев беше украински гражданин. Той трябваше да проумее българската национална доктрина и да приеме ангажимента на един ясен лявоцентристки и социалдемократичен лидер. Станишев не беше подготвен за това, а и нямаше и 2-3 дена трудов стаж. Не притежаваше изравнителната линия на големия лидер, който да стъпи на базата на очакваната голяма промяна, както и да направи грамадната крачка, която да премоделира коренно различната държава България. Той оглави БСП, защото канцлерът Герхард Шрьодер го предложи заради към сантимента към баща му. Затова и промяната в БСП не се осъществи. 50-ият конгрес на партията днес е дублиращ с онзи през 1991 г. През 2020 г. форумът на БСП идва в преломен за нея момент. И на двата конгреса заседават един куп мечтатели, които обаче не виждат какво следва утрешния ден. Благодарение на тях част от присъстващите мечтатели през 1991 г. в следващите 60 месеца станаха милионери. Те промениха смисъла и съдържанието на думите „социализъм, солидарност, доброта, равенство и братство“. Жалко е, че днес, на 50-ия конгрес, БСП не може да осмисли къде е България и къде е съдържанието на тези думи“, коментира Кольо Парамов.  

„На 40-ия конгрес на БСП също имаше вътрешнопартийно разделение, което също беше в много голям мащаб. Тогава заседавахме през нощта, преди да започне събранието. Някои от нас не бяхме съгласни Александър Лилов да продължи да бъде председател на партията, защото знаехме до каква степен ЦК на комсомола и всички, които бяха вързани на веригата, в един момент могат да ни изненадат. Ние искахме да дадем коренно различно предизвестие към всички онези, които тепърва щяха да се занимават с новата политика страната ни. Замисляхме да моделираме коренно различното чувство на отговорност. Когато се провали предложението ми за оставка на Александър Лилов, използвах правото си на първи предложител на решението, за да поискам предложа Янаки Стоилов да бъде избран за председател на БСП. Той тогава обаче се поуплаши и трябваше да предложа Георги Пирински. Ако партията беше овладяна от Георги Пирински, а не от младия Жан Виденов, който имаше 27 дни трудов стаж, щеше да бъде коренно различна. Ние щяхме да премоделираме бившата комунистическа партия и щеше да се възприема по коренно различен начин в европейския социнтерн с нови устои, чрез които да елиминираме онези, които държаха парите. Така този прелом, който искаше да направи Горбачов в България, не се осъществи. Разликите по възприемането на промяната влязоха в един ирационален подход в рамките на СДС, а там пък изобщо не бяха подготвени за голямата държавност. Всички онези, които стартирахме промяната на базата на ДАР и на идеите на д-р Петър Дертлиев, бяхме тотално изритани отвсякъде, за да може червената олигархия да пребъде. Богатите преразпределиха бъдещето на една деквалифицирана България“, припомни бившият член на левицата.