Проучване на отношението на европейците към имиграцията, исляма и тероризма показва, че повечето европейци вече не искат да има мюсюлманска имиграция. Това означава, че те са склонни да подкрепят забраната, която президентът на САЩ Доналд Тръмп се опитва да наложи в САЩ и която в момента се оспорва пред съда, пише Джон Лойд* в коментара си за агенция Ройтерс цитиран от БНТ.

В проучването са участвали 10 000 души от 10 европейски страни, извършено е от Чатъм хаус, британския изследователски институт за външни работи.

Отговорите на предизвикващия най-силни противоречия въпрос - за мюсюлманската имиграция, имат за цел да разкирят настроението на европейските граждани по централните политически проблеми на деня - най-големият от които е имиграцията.

Запитани за отношението им към недвусмисленото становище: "Всякаква по-нататъшна имиграция от предимно мюсюлмански страни трябва да се прекрати", средно 55 на сто от респондентите се съгласиха, 25 на сто нито се съгласиха, нито оспориха, а 20 на сто бяха против.

Само в две страни, Великобритания и Испания, съгласилите се с това становище са малцинство. В Полша са съгласни 71 на сто от хората, както и повечето запитани в Австрия, Германия и Италия.

Данните от проучването говорят за подобни нагласи и в САЩ, но като цяло забраната на Тръмп получава по-ниска подкрепа. Неотдавнашно социологическо проучване на Ройтерс/Ипсос показа, че 49 на сто от американците са съгласни с указа, а 41 на сто не са. Проучването на Ройтерс освен това показа, че 31 на сто казват, че забраната ги е накарала да се чувстват в по-голяма безопасност, а 26 на сто са почувствали точно обратното.

Голямата разлика е, че САЩ имат политика за временна забрана на посещенията от мюсюлмански страни, а никоя европейска страна не е въвела такава. Освен това в САЩ в момента на власт е администрация, която иска да подчертае връзката между мюсюлманите и тероризма - докато в Европа партиите от популистката десница, които вероятно биха се съгласили с тази гледна точка нямат същата степен на влияние. (Някои от тях участват или са участвали в правителства, предимно на дясноцентристки коалиции - в Норвегия, Дания и Финландия).

В Европа политиците от водещите партии имаха навика да се поздравяват, че са "укротили" тези групи, но укротяването на партии, чиито остри ръбове са загладени от облагите на заемани длъжности, не е решение. Краткият опит на президентството на Тръмп показва, че успехът, поне временно, е на страната на тези, които остават на твърда позиция за имиграционната политика.

Остава да видим колко точно твърда е тя. След като федералният апелативен съд отказа да въведе отново забраната за пътувания, правителството на САЩ може да поиска съдът да преразгледа решението в по-голям съдебен състав, или да обжалва директно пред Върховния съд на САЩ. Вече е ясно, че Стив Банън, старши съветник на президента и нов член на Съвета за национална сигурност, смята, че опитите за създаване на халифат означават "много неприятния факт, че се готви голяма война, война, която ще доведе до глобален конфликт, пред който според мен трябва се изправим днес".

Предишни проучвания показват, че в Европа антиимиграционните възгледи са по-силни сред по-зле образованите. Но е вярно и че в богати, добре управлявани страни със силни социални системи, високо равнище на образование и относително ниска безработица, като Австрия, Холандия и Швеция, има големи и популярни крайнодесни партии, чиято враждебност към имиграцията и към мюсюлманските общности е централна част от политиката им. В същото време страни с много малки мюсюлмански общности като Полша и Унгария са сред най-неприязнено настроените.

Политици от лявоцентристки и дясноцентристки партии се опитваха в миналото да окуражат гласоподавателите, че ислямисткият тероризъм води до по-малко жертви, отколкото един лош ден по европейските пътища. Но подобни уверения са контрапродуктивни. Хората не се страхуват от обикновеното - те се страхуват от общности, които често се държат настрани и чиито радикали оправдават насилието, позовавайки се на западните военни намеси в мюсюлмански страни.

Въпросът, който се нуждае от по-спешен отговор, е дали тези, които подкрепят забраната за посещения и имиграция от предимно мюсюлмански страни ще изведат националистическите партии до победа. Парламентарните избори в Холандия са в средата на март. Партията на свободата на Герт Вилдерс, която се обявява за депортиране на мюсюлмани, все още има малка преднина в последните проучвания на общественото мнение. Вилдерс заявява, че не мрази мюсюлманите, но мрази тяхната религия и е обвинявал политиците от водещите партии, че "отказват да видят очевидното". През септември миналата година в Дания нова крайнодясна партия - "Партията на датчаните", раздаде "спрей против мигранти" в пристанищния град Хадерслев.

Описването на новите крайнодесни партии в Европа като популистки означава те да се категоризират като излизащи извън границите на преобладаващата либерална политика. По-трудно е да се признае, че те са популярни.

Но те, или поне тяхната политика, са популярни. Тъмната нощ на фашизма не се е спуснала над Америка, нито над Европа, и е малко вероятно това да се случи, но страхът и отхвърлянето на мигрантите преследват и двата континента. През тази година Европа ще покаже, на изборите в Холандия, Франция и Германия, колко точно тъмна може да е тази нощ.

*Джон Лойд е съосновател на Института Ройтерс за изследване на журналистиката в Оксфордския университет и е старши преподавател в него. Лойд е написал няколко книги, включително "Какво медиите причиняват на нашата политика" и "Журналистиката в епоха на терор", публикувана този месец. Той е и сътрудник на в. "Файненшъл таймс" и основател на седмичното списание на "Файненшъл таймс".