Практически всеки руснак знае или е чувал за падането на Берлинската стена през 1989 година, но повече от половината (60%) се затрудняват да отговорят кой я е построил. Това показват данните от анкета на Всеруския център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ), проведена по случай 30-тата годишнина от това събитие, предава ТАСС, цитирана от "Фокус".

В отговор на въпрос за причините за това събитие, руснаците отговарят, че до това е довела смяната на политическия курс на СССР (17%), решението на Михаил Горбачов (13%), недоволството на жителите на Германия (11%), затоплянето на отношенията между страните (5%) и политическите промени по света (5%).

„Най-често руснаците казват, че по време на падането на Берлинската стена са реагирали положително на това събитие (28% през 2019 г. и 32% през 2009 и 2005 г.) От 11% до 15% през различни години твърдят, че тогава не са успели да преценят ситуация, а от 10% до 14% виждат плюсове и минуси в това събитие. Само от 4% до 8% през различните години заявяват предимно негативно отношение към падането на Берлинската стена“, се казва в материала на ВЦИОМ.

Мненията на руснаци относно последствията от падането на Берлинската стена за СССР са разделени. Повече от една трета от анкетираните (37%) смятат, че падането й има положителни последици, други 35% са на противоположно мнение. В същото време проучването показа, че руснаците се отнасят по-скоро положително към изтеглянето на съветските войски от Германия (44%), а не отрицателно (28%). Освен това почти една трета от анкетираните (31% срещу 44% през 2009 г.) посочиха, че виждат в обединението на Германия повече предимства за интересите на Русия, отколкото минуси.

За Берлинската стена

Берлинската стена се превърна в един от символите на Студената война. Тя е издигната през 1961 г. по инициатива на ръководителя на Германската демократична република Валтер Улбрихт и с одобрението на ръководството на Съветския съюз на фона на масов отлив на работна ръка и млади специалисти към Западна Германия. Според някои сведения до началото на 60-те години около 1,6 милиона германци са избягали на Запад. Когато започнаха да се разпространяват слухове, че правителството на Източна Германия ще предотврати по-нататъшната миграция с помощта на ограда, Улбрихт изрече фраза, която по-късно стана популярна: „Никой няма намерение да строи стена“.

Въпреки това през нощта на 13 август преди 58 години Берлин е разделен от първата ограда с бодлива тел. Изграждането на бетонни конструкции започна по-късно - на 18 август. Впоследствие стената става все по-непристъпна, превръщайки се по-скоро в гранична зона, състоща се освен от самата стена, от ров, противотанкови укрепления, стражеви кули и минни заграждения.

След като Унгария отвори границите си през 1989 г. на фона на перестройката в Съветския съюз, 15 хиляди източногерманци избягаха от ГДР през територията на своите съседи за три дни. Берлинската стена всъщност загуби значението си - вече не беше в състояние да сдържа населението на социалистическата държава.

Гюнтер Шабовски, член на Политбюро на Централния комитет на Социалистическата обединена партия на Германия, обяви новите правила, предвиждащи свобода на движение за гражданите на ГДР на пресконференция на 9 ноември 1989 г. Стотици хиляди източногерманци, въпреки късния час, се втурнаха с радост към контролните пунктове на границата между Западен Берлин и столицата на ГДР. Първата бариера беше открита същия ден в 22:30 местно време. Този ден се счита за дата на падането на Стената.