Днес се навършват 75 години от жестокото убийство на Неврокопския митрополит Борис. За събитието ни напомня на страницата си във Фейсбук Никола Григор, български издател и родолюбец.
Роден е със светското име Вангел Симов Разумов на 26 октомври 1888 година в битолското село Гявато (Османската империя), митрополит Борис остава сирак, след като баща му умира като четник през 1903 г.
Завършил трети клас на Одринската гимназия, на 10 юли 1910 година в цариградската катедрала „Свети Стефан“ митрополит Иларион Неврокопски го подстригва в монашество под името Борис и го ръкополага в йеродяконски чин.
Получил високо богословско образование, Борис владее, наред с родния български език, църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски език.
Отдаден в служба на бога и християнската общност в България и извън страната, на 17 февруари 1935 година епископ Борис е избран за неврокопски митрополит и е канонично утвърден на 24 февруари.
След Деветосептемврийския преврат, митрополит Борис повежда непримирима борба срещу атеистичната комунистическа идеология, заради което го обявяват за „враг № 1 на народната власт. Но макар и подложен на постоянен психически тормоз и заплахи за физическа разправа, той продължава неуморно да се бори срещу фарисеи и атеисти.
На 8 ноември 1948 година, след като отслужва Света литургия за освещаване на храма „Свети Димитър“ в село Коларово, митрополит Борис е убит от низвергнатия свещеник Илия Стаменов от село Хърсово - оръдие на руските болшевики у нас.
И защо е убит?
Защото е бил българин патриот!
Защото е бил против сръбско-руската лъжа - македонзима!
Защото е бил против националното предателство на Георги Димитров /Жоро Мастиката / относно македонизирането на българите от Пиринския край!
Защото понякога се е обръщал към миряните с българи и българки!
Фактор
Роден е със светското име Вангел Симов Разумов на 26 октомври 1888 година в битолското село Гявато (Османската империя), митрополит Борис остава сирак, след като баща му умира като четник през 1903 г.
Завършил трети клас на Одринската гимназия, на 10 юли 1910 година в цариградската катедрала „Свети Стефан“ митрополит Иларион Неврокопски го подстригва в монашество под името Борис и го ръкополага в йеродяконски чин.
Получил високо богословско образование, Борис владее, наред с родния български език, църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски език.
Отдаден в служба на бога и християнската общност в България и извън страната, на 17 февруари 1935 година епископ Борис е избран за неврокопски митрополит и е канонично утвърден на 24 февруари.
След Деветосептемврийския преврат, митрополит Борис повежда непримирима борба срещу атеистичната комунистическа идеология, заради което го обявяват за „враг № 1 на народната власт. Но макар и подложен на постоянен психически тормоз и заплахи за физическа разправа, той продължава неуморно да се бори срещу фарисеи и атеисти.
На 8 ноември 1948 година, след като отслужва Света литургия за освещаване на храма „Свети Димитър“ в село Коларово, митрополит Борис е убит от низвергнатия свещеник Илия Стаменов от село Хърсово - оръдие на руските болшевики у нас.
И защо е убит?
Защото е бил българин патриот!
Защото е бил против сръбско-руската лъжа - македонзима!
Защото е бил против националното предателство на Георги Димитров /Жоро Мастиката / относно македонизирането на българите от Пиринския край!
Защото понякога се е обръщал към миряните с българи и българки!
Още от От редактора
Преди 80 години: Референдум под сянката на Кремъл превръща България в народна република
Историци са единодушни, че референдумът на 15 септември 1946 година е проведен в атмосфера на силен натиск и липса на реален демократичен избор, чиито резултати са плод на пълна манипулация
ЧЕСТЕН КРЪСТ
Небесна читанка
„Който не мълчи, ще умре“: 32 години без отговор за мистериозното убийство на Надя Дункин
Белезите в душите за тези зверства остават завинаги, защото и до днес няма осъдени и наказани за убийствата и издевателствата срещу хиляди невинни българи в комунистическите лагери на смъртта, нито смъртта на една талантлива българска актриса