Днес се навършват 75 години от жестокото убийство на Неврокопския митрополит Борис. За събитието ни напомня на страницата си във Фейсбук Никола Григор, български издател и родолюбец.
Роден е със светското име Вангел Симов Разумов на 26 октомври 1888 година в битолското село Гявато (Османската империя), митрополит Борис остава сирак, след като баща му умира като четник през 1903 г.
Завършил трети клас на Одринската гимназия, на 10 юли 1910 година в цариградската катедрала „Свети Стефан“ митрополит Иларион Неврокопски го подстригва в монашество под името Борис и го ръкополага в йеродяконски чин.
Получил високо богословско образование, Борис владее, наред с родния български език, църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски език.
Отдаден в служба на бога и християнската общност в България и извън страната, на 17 февруари 1935 година епископ Борис е избран за неврокопски митрополит и е канонично утвърден на 24 февруари.
След Деветосептемврийския преврат, митрополит Борис повежда непримирима борба срещу атеистичната комунистическа идеология, заради което го обявяват за „враг № 1 на народната власт. Но макар и подложен на постоянен психически тормоз и заплахи за физическа разправа, той продължава неуморно да се бори срещу фарисеи и атеисти.
На 8 ноември 1948 година, след като отслужва Света литургия за освещаване на храма „Свети Димитър“ в село Коларово, митрополит Борис е убит от низвергнатия свещеник Илия Стаменов от село Хърсово - оръдие на руските болшевики у нас.
И защо е убит?
Защото е бил българин патриот!
Защото е бил против сръбско-руската лъжа - македонзима!
Защото е бил против националното предателство на Георги Димитров /Жоро Мастиката / относно македонизирането на българите от Пиринския край!
Защото понякога се е обръщал към миряните с българи и българки!
Фактор
Роден е със светското име Вангел Симов Разумов на 26 октомври 1888 година в битолското село Гявато (Османската империя), митрополит Борис остава сирак, след като баща му умира като четник през 1903 г.
Завършил трети клас на Одринската гимназия, на 10 юли 1910 година в цариградската катедрала „Свети Стефан“ митрополит Иларион Неврокопски го подстригва в монашество под името Борис и го ръкополага в йеродяконски чин.
Получил високо богословско образование, Борис владее, наред с родния български език, църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски език.
Отдаден в служба на бога и християнската общност в България и извън страната, на 17 февруари 1935 година епископ Борис е избран за неврокопски митрополит и е канонично утвърден на 24 февруари.
След Деветосептемврийския преврат, митрополит Борис повежда непримирима борба срещу атеистичната комунистическа идеология, заради което го обявяват за „враг № 1 на народната власт. Но макар и подложен на постоянен психически тормоз и заплахи за физическа разправа, той продължава неуморно да се бори срещу фарисеи и атеисти.
На 8 ноември 1948 година, след като отслужва Света литургия за освещаване на храма „Свети Димитър“ в село Коларово, митрополит Борис е убит от низвергнатия свещеник Илия Стаменов от село Хърсово - оръдие на руските болшевики у нас.
И защо е убит?
Защото е бил българин патриот!
Защото е бил против сръбско-руската лъжа - македонзима!
Защото е бил против националното предателство на Георги Димитров /Жоро Мастиката / относно македонизирането на българите от Пиринския край!
Защото понякога се е обръщал към миряните с българи и българки!
Още от От редактора
Точно 80 години от изборите през 1946 г., когато терорът на комунистите стартира унищожаването на опозицията
Опозиционният печат публикува сведения за убити и бити привърженици, иззети бюлетини и недопуснати застъпници
Славен ден: преди 841 години братята Асен и Петър възстановяват Втората българска държава
Като столица се утвърждава Търновград, който се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите
Преди 133 години родолюбци създават ВМРО в Солун
Основателите и участниците в организацията се борят за за освобождението на двете области - Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя