На днешния ден през далечната 1940 година започва едноседмичният погром в Германия, получил “народното” название “Кристална нощ” (поради повсеместно трошените витрини, стъкла и имущество на евреи в Райха).

Това е първият голям погром в Западна Европа от векове. От времето на средновековното варварство, възраждащо се в Германия с бързи крачки през 1938 г.

Поводът за отпускане юздите на “народния гняв” е атентатът на полския младеж Хершел Гриншпан в Париж на 7 ноември 1938. Той прострелва съветника в германското посолство Ернст фом Рат, дипломатът почива в болницата два дни по-късно.

Още същата нощ започват епизодични нападения на буйни младежи в униформи на СА, но повечето цивилни (само че кой знае защо с типичните за СА високи обувки, тип днешни “кубинки”) над провинциални синагоги, подгонване на евреи по улицата, нанасяне на побои.

През следващите два дни Хитлер дискретно, от позицията на “държавник”, се въздържа от коментари, но оставя на своя министър на пропагандата Йозеф Гьобелс да нагнетява в масовото съзнание версията за “еврейския заговор” и за “платените от световното еврейство провокатори”, които искали да съсипят Германия (нужно ли е на просветени читатели като тукашните да напомням определени паралели с днешния ден в една друга страна?)…

Върхът на организирания отгоре, но и спонтанно възприет погром е 9 ноември, когато  в целия Райх горят синагоги, разбити са и са унищожени еврейски учреждения магазини, частни къщи и дори училища.

Особено на 10 ноември многолюдни тълпи от арийски съседи плъзват из потрошените обекти и награбват кристал, кожуси, ценни и всекидневни вещи. Еврейските сънародници (които според вече господстващата доктрина са по своите качества близко до животинския свят и не могат да бъдат считани за хора) са унижавани, над тях се издевателства, няколкостотин са убити или стават жертва на неописуеми гаври.

Около 30 000 евреи (главно заможни лица, както наставлява заместник шефът на Гестапо Мюлер) се подгонват в колони и са депортирани в лагери като Дахау, който се препълва и предоставя на натиканите там, до скоро блестящи членове на обществото, наистина нечовешки условия.

След седмица властите свирят отбой “за да не се поощряват най-ниските страсти на тълпата”, спират “оправдания народен гняв” и обявяват, че от тук нататък държавата ще се погрижи за това, “еврейският световен заговор” да бъде разбит и, че “борбата с еврейството ще се води вече със средствата на Закона и реда”…

Генералната репетиция за физическото унищожаване на еврейския народ е преминала успешно.

Участници и зяпачи са доказали своята готовност да се заемат с по-амбициозни и отговорни задачи.

Полигоните скоро ще им бъдат предоставени: Вилно, Хелмно, Понари, Ковно, Бабий Яр, Собибор, Треблинка и Аушвиц… са все още само никому непознати имена. Скоро те ще се превърнат в проклятия.