До 1958 г. датата  се отбелязва като “денят на въоръженото антифашистко въстание”.

После в продължение на повече от 30 години тя е “повишена” в “начало на социалистическата революция в България”. А след 10 ноември 1989 г. най-често за нея се говори като за “ден на комунистическия преврат”.

Благодарение на окупационната съветска армия военни части свалят  законното правителството на Константин Муравиев и на власт идва Отечественият фронт.

Още в първите дни бойни групи на комунистическата партия започва

 саморазправа със своите политически опоненти

и представители на интелигенцията.

По неофициални данни без съд и присъда са избити между 20 000 и 40 000 души. Незаконният Народен съд произнася 2618 смъртни присъди.

Сред първите разстреляни са тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, който е брат на покойния цар Борис ІІІ, бившият министър-председател проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. На смърт са осъдени девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници.

Така на практика комунистическата партия унищожава политическия, икономическия и културния елит на България.

Народният съд произнася 1226 доживотни присъди.

946 души са осъдени на 15 години затвор. Голям брой от тях обаче умират непосредствено след произнасянето на присъдите от побой и изтезания в затворите. За сравнение на Нюрнбергският процес, който изправя пред съда ръководителите на нацистка германия на смърт са осъдени 12 души, а трима са осъдени на доживотен затвор.

След деветосептемврийският преврат в България се установява сталинистки режим, който откъсва за 45 години страната от европейските демокрации.

Тоталитарната власт изгражда десетки концлагери, в които комунистическата партия изпраща своите опоненти. Близо 300 000 българи намират смъртта си по време на режима, подчинил България на волята на Съветския съюз.

Ликвидирането и подмяната на държавната власт в България на 9-ти септември 1944 година се оценява различно от българските историци.

По понятни политически съображения и пристрастия, някои твърдят, че е било общонародно въстание, други че е била социалистическа революция.

Истината е, че това е въоръжен, насилствен и кървав преврат, извършен от комунистическата партия, а подмяната на властта – чрез репресиите на ДС.

Печалният Девети септември

Истината за случилото се по време на комунизма, установил се в България през 1944, е изкривявана по всички линии. Това изкривяване и подмяна на истината продължава и днес. Продължава и лутането на българина, който винаги търси спасители.

Генератор на всичките ни беди през последните 140 години е не преставащата зависимост на българските политически елити от Кремъл и руските интереси. "Шестима от премиерите на България след 9 септември 1944 година са били и граждани на Съветския съюз. 

9 септември е голямата национална катастрофа на ХХ век, казва историкът проф. Пламен Павлов.

„Тази дата не трябва да бъде игнорирана, каквато тенденция има през последните години. Злощастните последици от явлението 9 септември са факт. Историците показахме ужасните последици от нея, които не са отшумели и до днес. Политическите психолози трябва да обърнат внимание на феномена 9 септември, защото става дума за много дълбоки психологически промени, които българското общество преодолява много трудно.

Лечението на травмите от 9 септември е по-скоро въпрос за психолозите, а не за историците. Българската нация е тежко поразена от наследството на тази дата, въпреки че това наследство до известна степен вече е преодоляно в информационен и образователен план. Днес никой няма да тръгне да тръби колко велик е Георги Димитров или Вълко Червенков.

След девети България загуби своя суверенитет и днес, когато някои кресливо говорят как сме зависими от Брюксел или Вашингтон, те забравят, че до 1989 г. бяхме подчинени на СССР във всяка една област – от армията до икономиката. До днес сме жертви на влияние, идващо от Путинова Русия. Енергийните проекти от т.нар. „Голям шлем“ са слугинаж към Москва. Трябва да скъсаме с тази политика и зависимости...

Една от най-пагубните за националното ни самосъзнание последици от 9 септември е отказът от националните ни идеали“, изтъква проф. Павлов.