94 години от рождението на поета, останал независим в "годините на мълчание"

„Ако аз имам някаква заслуга към българската поезия през това време, тя се състои в моето неучастие. В този смисъл аз приемам с гордост наградата за неучастие в поетическия живот на онова сенилно време...“ С тези думи бележития поет и драматург Иван Радоев  отказва да приеме наградата за поезия, присъдена му през 1993 година. 

Ето как поетът обяснява решението си:

"Приятели! Дами и господа!

Никога не съм си представял този миг – на 66 години да получа награда за поезия от СБП. Това значи, че или поезията е съмнителна, или наградата.
Една награда увенчава едно дело или е стимул за нови успехи.
Венецът на славата за моята глава отдавна е изсъхнал. Ако наградата ми е дадена като стимул, то на тия години може да се стимулира само човешката глупост.
Но аз благодаря!...“

Днес се навършват 94 години от рождението на Иван Радоев (30 март 1927 – 10 юли 1994 г.). Той е един от малкото хора на изкуството, които не са правили компромиси през комунистическия режим, и от онези малцина, които последователно са отказвали всякакви постове и награди след демократичните промени. 

В последните години от живота му, когато е тежко болен, мнозина търсят срещи с него, зачестяват и жестовете на уважение. Той обаче не приема разговори с хора, от които се е разочаровал.

За изключителния му талант и принос към изкуството Иван Радоев получава извънредна награда за цялостно творчество, присъдена му от Международната академия на изкуствата в Париж.

Това ни завеща Иван Радоев:

„Песъчинки – животинки” 
 
"Лакеят вече получи орден за доблест.
Народът вече ставаше общество."
* * *
"Времето сложи примка
върху врата на живия класик
И ритна дебелия том под нозете му."
* * *
Бъди оптимист!
Винаги, когато гледаш давещия се,
вярвай, че той се къпе!"
* * *
"Жена, твоята сила над мене,
е в моята слабост към тебе."
* * *
"Слепецът вижда чрез тоягата си.
Потисникът чрез страха ни.
Хитрият си отваря очите и живее.
Борещият се вижда и умира.
Колко бавно проглежда народът!"
* * *
"Претърсиха главата му.
Иззеха всички съмнителни мисли.
На процеса се установи, че са верни.
И го осъдиха
поради липса на доказателства."
* * *
"Ако поезията не остарее,
тя не може да стане вечна.
Иначе умира млада."
* * *
"Зайчето написа басня
срещу вълка.
Вълкът я прочете и рече:
“О, горкото!”
* * *
"Нещата трябва да ги променим
така,
че след като останат
същите,
да не смеем повече да мислим
за промяна!"
* * *
"Свободата е за начинающи.
Робството - за напреднали."
* * *
"Ако имаш две очи,
дай едното на слепия!
И си отваряй очите на четири,
когато срещнеш едноокия!"
* * *
"Потисканият вчера
е утрешен потисник.
Утрешният потисник
ще бъде потиснат вдругиден.
Да живее демокрацията!"
* * *
"Поетът летеше към далечна галактика,
но закачи цървула си в някакъв квазар
и падна в една черна дупка
недалеч от Горубляне."
* * *
"Някога заекът гонил вълка,
настигнал го и му рекъл:
- Ти гониш!
И така се родили
необратимите процеси."
* * *
"В нашата малка цветуща държава
плиткоумието все повече се задълбочава."
* * *
"Най-ценното у българина?
Търпението!
Най-отвратителното?
Търпението!"
* * *
"Власт. Народ. Деца.
Всичко от едни яйца.