Докато във Вардарска Македония има българи, ще се лее кръв. Да се откажат от своето самосъзнание и да станат „прави“ /истински/ сърби. Под този лозунг действа сръбската власт между двете световни войни срещу българите в Македония.

Гарванската голгота

И наистина сърбите изпълняват тези свои обещания и потичат реки от българска кръв.

Пример за това е трагедията, която се разиграва преди 99 години в радовишкото село Гарван.

На 2 март 1923 г. сърбите извършват едно от най-жестоките масови кланета на българи в поробената от тях Вардарска Македония. 28 мирни жители на село Гарван, включително три деца на 13 и 18 години, са избити от сръбската армия, предвождана от щипския жупан Добрица Маткович. Телата на невинните българи са оставени непогребани в продължение на шест дни. Виждайки зловещата гледка, една възрастна жена, 65-годишната Цвета Томева, умира на място и с нея броят на жертвите нараства на 29, пише БГНЕС. 

Ето какво разказва един очевидец:

„Когато сръбската потеря дойде в селото извикаха всички селяни – мъже и жени, млади и стари – за да ни съобщят някакви наредби. Работно време беше и затова мнозина бяха на полето и не се явиха. По тази причина сърбите много се разсърдиха и започнаха да бият и жени, и мъже…

След това отделиха няколко млади жени. Мъжете вързаха и изведоха вън от селото на половин час далечина. Началникът на потерята попита къде са комитите и ако не знаят скривалищата им ще бъдат избити като кучета. Селяните отговориха, че никакви комити не знаят, нито някога са имали работа с тях.

Началникът с мръсни псувни даде заповед да бъдат наредени всички вързани и заповяда на войниците да стрелят…“

Терор, убийства, асимилация

„Клането в Гарван е трагедия, която разтърсва тогавашното българско общество. В цяла България се провеждат демонстрации. В София се събират около 40-50 хиляди души, които участват в шествие пред посолствата на Великите сили, носейки плакати с имената на убитите“, заяви пред БГНЕС историкът проф. Димитър Гоцев.

Той подчерта, че сърбите изпращат най-свирепите дейци, членове на тайната организация „Черна ръка“, да безчинстват срещу българското население.

„Особена бе ролята на жупаните /местните управители – бел.ред./, които имаха неограничена власт над живота на българското население. Македония беше превърната в долина на сълзите, кръвта и смъртта, както написаха тогава европейските вестници“, каза проф. Гоцев.

За съжаление, трагедията на село Гарван е непозната за днешното население на РС Македония, където сърбите са представени за братя, а българите – смъртни врагове.

„Въпреки терора и масовите убийства, като това в село Гарван, което бе снимка на издевателствата в цяла Вардарска Македония, сърбите не успяха да асимилират българите. Тяхната асимилаторска политика претърпя пълен провал“, каза историкът.

Нещо повече македонските българи се противопоставиха на сърбизирането и изтреблението с въоръжена борба, водена от ВМРО на Тодор Александров и Ванче Михайлов.

И оценката за сръбския провал бе дадена от самото население на Вардарска Македония след разпада на кралство Югославия.

„През април 1941 г. българското население създаде собствена българска власт под формата на акционни комитети. Т.е. преди българската армия официално да влезе в Македония, там вече имаше българска власт, която я посрещна. Ако това население във Вардарска Македония не беше българско, то едва ли щеше да установява такава власт. Местните хора и българската войска създадоха управлението на свободна българска Македония“, заяви проф. Гоцев.

Забранената истина

До освобождението си през 1941 г. македонските българи се борят за правата и свободите си като българи, да имат своя българска църква и училища.

Всичко това обаче е забранено в България и Вардарска Македония след 1944 г.

„Всичко това беше забранено от Югославската комунистическа партия и политиката на диктаторите Тито и Сталин. Българите бяха обявени за македонци, защото нямаше как да ги превърнат в южни сърби. Сърбите ликвидираха по най-бързия начин всичко, което беше свързано с националната кауза на македонските българи. С масови убийства и терор беше унищожена българската интелигенция, формирана между двете световни войни, за да не поведе битка за правата на българите“, подчерта проф. Гоцев.

В Титова Югославия всичко българско беше поставено извън законите, а България беше парализирана, тя не можеше да си отвори устата. Тито и Сталин принудиха и българското правителство да поведе борба срещу македонските българи.

След 1945 г. Македония даде многобройни жертви, написвайки история на съпротива срещу македонизма.

„Трябва да помогнем на нашите братя да разберат тази истина“, категоричен е проф. Димитър Гоцев, който по произход е от Вардарска Македония – наследник на българи, които не прекланят глава пред сръбския/югославски окупатор.