Юлиана Методиева, Marginalia.bg

Дни преди коалиционните преговори, България участва във важна международна среща в шведския град Малмьо. Форумът е посветен на възпоменанието на жертвите на Холокоста и борбата с антисемитизма. От външно министерство са изпратили зам.министър Зарица Динкова. В портфолиото й е записано, че е била старши експерт в Министерството на земеделието и храните, така че не е ясно дали е компетентна  по темата. На форума в Швеция тя е представена като координатор във второто ни служебно правителство. Симптоматична подробност е, че за координатор отговарящ за борбата с антисемитизма в България, Динкова не е била съвсем законосъобразно поставена. Предходникът й Георг Георгиев е бил на тази позиция с решение на МС и съответно нов координатор може да се назначи с изменение в съответното РМС. Както и да е.

Домакин на форума под надслов „Помни и действай“в Малмьо е министър-председателят на Швеция Стефан Льовен. Присъствала е и министърът на образованието Анна Екстрьом. Ще рече, на такова високо ниво не се хвърлят празни обещания от името на страната, която представляваш. Истината обаче е друга, както ще стане дума по-нататък. Според сайта на МВнР се вижда как се хвалим с поети цели четири национални ангажимента за засилване на борбата с антисемитизма! Тези национални ангажименти са декларирани от зам.министър Зарица Динкова съвсем не заради протокола на подобни срещи. Не, с присъщата държавна патетика тя заява, че  „трябва да се отдава почит на многобройните човешки същества, загинали от една ужасна смърт, да бъдем бдителни за опасностите от омраза, расизъм, дискриминация, нетолерантност и предразсъдъци, които се срещат по целия свят“…Както се казва, искрено и лично, дори когато е официализирано.

За поетите ангажименти ще споменем после. Ще се спрем засега на един от тях. В Малмьо България обещава  да превърне позицията на националния координатор за борба с антисемитизма в постоянна! С други думи, досегашният човек на ГЕРБ Георг Георгиев, който бе зам. министър на МВнР и първи координатор би трябвало вече да има свой легитимен наследник, който да се труди като него на полето на толерантността и да сее семената на нетърпимост към проявите на расизъм и екстремизъм. Да, ама не!

Да върнем с четири години назад лентата. През 2017 година  с Решение № 633 на МС от 20.10.2017 г. България се присъединява към определението за антисемитизъм, дадено от Международния алианс за възпоменаване на Холокоста (IRHA). За напредъка по изпълнение на мярката се назначава координатор за противодействие на антисемитизма като съществен принос към противодействието на езика на омразата и на насилствения екстремизъм. Историята на членството ни в този алианс е поредица от протакания, липса на воля и подценяване на реалните измерения на проблема с екстремизма и словото на омраза. И понеже личността винаги има значение, трябва да отбележим героичните усилия на посланик Пламен Бончев. От страната на заинтересованите за съхраняване на културата на толерантност и права на човека, името му и днес се споменава с благодарност.

Какво означава това решение, взето от правителството на Бойко Борисов? То означава, че  ставаме член на престижното семейство от държави, поели ангажимент за изучаването на Холокоста и борбата с антисемитизма. Означава още, че ще полагаме необходимите грижи за филтриране на натрупаната през годините пропаганда в учебниците по история за спасените и неспасени евреи в новите и стари земи на Царство България. На младите хора ще говорим за цялата истина за събитията през Вт. св.в. , колкото и учебното време да е оскъдно. Адекватно образование за новата ни българска история ще постави сериозна бариера за нахлуването на националистически идеи и практически ревизионизъм, какъвто се вижда в идеологията на един Луковмарш, например. България няма да се черви пред света от видеорепортажите с  факлоносците от марша, които необезпокоявани триумфират с притеснителни знаци по черните си якета и военни ботуши в София!

Ангажиментът към IHRA е доказателство за държавническа адекватност да препятства тягата към възкресяване на неонацизма, активирал се в последните години навсякъде, включително и зад океана. Подобно на много европейски младежи, и българските тийнейджъри водени от ловки партийни лидери от дясното пространство, се увличат по расистките идеи и униформи, символи на милитаризма, издигат плакати срещу малцинствата. В техния избор това е генерал Христо Луков, шеф на печално известните СБНЛ, записали антисемитски цели в устава си.

Активен герой по прилагане на работната дефиниция за антисетимизма, разбира се, е най-голямата еврейска организация Шалом. Цената на енергичните й противодействия на словото на омраза и борба с новите въплъщения на антисемитизма не е лека. След поредица от събития имащи за цел да интегрират всички исторически факти отнасящи се до травматичната история на евреите в България, организацията започва  поставянето в Неделино и Брезник на паметни знаци за трудовите лагери като част от Холокост. Това се преценява като недопустимо от патриотичните организации. Те обвиняват ОЕБ „Шалом“, че „цели  да се вмени на българския народ и българската държава вина и отговорности, които не са адекватни на реалностите от периода 1941 – 1944 г.“По този и други подобни поводи ВМРО и поддръжниците й правят шумни пресконференции и „научни“ дискусии. Професори – националисти заклеймяват всички, които искат фактите за миналото да бъдат изучавани, а не избелвани. По правило, думата с която те заклеймяват опонентите си е „анти-българи“.

Да се върнем  към преговорите за коалиционно правителство на спечелилите изборите партии на промяната. Темите за външната политика са разнообразни, но по-любопитното е, че не включват нито дума за борбата с антисемитизма и необходимостта България да има специален координатор за борба с него. Ехото от Малмьо се е разсеяло бързо! Грижите са други. Нищо, че зам. министър Зарица в споменатите четири ангажимента е обещала да разшири прилагането на работното определение на антисемитизма, както и да се напише Национален план за борба с него от онези патетично оповестени четири ангажимента пред международната общественост. Излиза, че тази тема не е дневен ред. Задава се въпросът защо? Мъглата около отговора на правителството се разстила и до днес. В еврейските среди се знае, че има принципно решение постът да се заема от зам. министър на външните работи. Чакат. Чакат и правозащитни организации, за които антиеврейските прояви като вандализациите на Синагоги или еврейски гробища са тревожни симптоми. Засега обаче няма яснота по въпроса.

И, нека отбележим. До този момент няма и ръководител на делегацията към Международната асоциация за възпоменание на Холокост! А 27 януари посветен на световния ден за жертвите на еврейския геноцид извършен от Адолф Хитлер и неговите съюзници, между които е и Царска България, наближава…