Остават ли неясноти около административната реформа в Украйна и ще засегне ли тя правата на българите там, каквито опасения изрази в декларация българският парламент, а тя от своя страна предизвика ответна негативна реакция на украинското Външно министерство. 

Реформата предвижда сегашният административен район Болград да бъде раздробен на пет по-малки административни единици. Как изглежда картината в българските райони в Украйна описаха пред БНР двама от кметовете на села с българско население там.

Тази реформа приближава услугите до хората и няма никакво отношение към идентичността, заяви Николай Дмитриевич Богоев, кмет на село Огородное в южната част на Бесарабия, основано през 1813 година. Хората са съгласни с реформата и няма притеснителни моменти, свързани с българския език и българската култура, допълни той. „В нашето село никой не ни забранява да спазваме обичаи и традиции, да развиваме българската култура.“

„Когато през 2014 тази реформа започна, още през 2015-а ние казвахме, че тази реформа няма да е лоша за нашите села, но не се случваше, защото има много противници. Сега, като видяхме, че ще бъде доведена докрай, всички кметове се събрахме и приехме решение, че ще е по-правилно да направим пет грамади (общини – бел. ред.) Проведохме обществени изслушвания в селата, събрания“, разказа Николай Богоев.

В Болградския район влизат 18 кметства. 60% от населението е българско, има и население с  албански, молдовски и гагаузки корени. Реформата цели да даде повече правомощия на отделните центрове на общини, поясни Богоев. 

В Болградския регион се планират пет административни центъра. По закон разстоянието между центъра на района и крайно село не трябва да е повече от повече от 25 км, сега това разстояние в рамките на Болградския район е 60 километра, уточни той. Според Николай Богоев противопоставянето на реформата е свързано вероятно с интереси финансирането да се разпределя основно в Болград. „За да съхраним това, което имаме, трябва да получим максимални правомощия и финансиране от държавата, а тя това го дава“, категоричен е Богоев.

Административната реформа няма да повлияе върху културата на българите в Украйна, убеден е и Степан Великов, кмет на село Криничное. В неговото село живеят 4 хиляди души с българско самосъзнание. „Децата изучават български език, изучават българска история, занимават се с танци. Няма никакви проблеми“, твърди той.
„Ние си съхраняваме своята култура. Живеем тук от 200 години. Конфигурацията многократно е била променяна, но ние не сме загубили културата си. Това административно деление няма да повлияе по никакъв начин“, подчерта Великов. В Криничное хората единодушно са решили, че селото трябва да бъде център на грамада, уточни кметът.

Дори да няма отделна административна единица в този район, това няма да наруши правата на българите там, смята Степан Великов.

Очевидно е, че има противници на това поделяне, въпросът е може ли българският парламент да реагира, без да провери нагласите на населението, посочи пред „Хоризонт“ Райна Манджукова, бивш председател на Агенцията за българите в чужбина и дългогодишен сътрудник на агенцията, родом тя е от Бесарабия. Според нея с текста на парламентарната декларация се настройват българи едни срещу други и има отхвърляне на всички останали българи в Украйна, не само в Бесарабия.

Манджукова се противопостави на тезата, че реформата ще обезличи българщината и ще доведе до размиване на българското. Тя е категорична, че няма добро познаване на българската общност в Украйна и процесите там и „това не е нещо ново“.

„Нашите парламентаристи бяха подведени от една от страните. Очевидно тази декларация, това оплакване е инициирано от една група“, смята още Райна Манджукова.