Решението на Народното събрание да отхвърли предложението за национален референдум, който да отложи приемането на еврото в България до 2043 г. е правилно и не нарушава Конституцията. Това виждане защитава и обосновава Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище до Конституционния съд (КС), съобщава Лекс.бг.

Възраждане" внасят жалба до Конституционния съд във връзка с отхвърленото в Народното събрание предложение за свикване на референдум срещу еврото. Жалбата ще бъде внесена днес следобед.

КС беше сезиран от депутатите от „Възраждане“ и ИТН след като на 7 юли 2023 г. парламентът отказа да се организира референдум. Инициативата за него беше на „Възраждане“, бяха събрани 400 000 подписа, а въпросът беше формулиран по следния начин: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“.

В становището си до КС Висшият адвокатски съвет отхвърля всички доводи за противоконституционност на отказа за провеждане на референдум с този въпрос. Първият беше процедурен – че депутатите всъщност не са гласували „против“ провеждането на референдум, а „против“ становището на правната комисия, с което се отхвърля предложението за организирането му.

С провал завърши опитът на „Възраждане“ да прокара през Народното събрание промени в закона за референдумите, които щяха да позволят да се проведе в бъдеще национално допитване за членството на страната в ЕС и НАТО.

„Несъстоятелно е твърдението по искането, че действителната воля на народните представители, взели оспореното решение, е била опорочена, защото при гласуването за тях не е било ясно какво точно подкрепят или отхвърлят – самото предложение на инициативния комитет за произвеждане на национален референдум или негативното становище по това предложение на Комисията по правни въпроси“, заявява ВАдС. И изтъква: „Самите вносители на искането в Конституционния съд не спорят, че в качеството си на народни представители са сред малцинството, което е подкрепило предложението на Инициативния комитет, т.е. много добре са осъзнавали за какво точно се гласува“.

Адвокатурата напомня, че в пленарната зала не се гласуват становищата на парламентарните комисии, които са помощни органи на Народното събрание, а конкретното предложение, по което се взема решение.

От „Възраждане“ и ИТН твърдят пред КС, че парламентът е бил длъжен да вземе решение за произвеждане на референдум, тъй като поставеният въпрос бил ясен и недвусмислен и подписката за него има над 400 000 подписа на български граждани с избирателни права.

Върху монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента ще бъде изписано "стотинка", а върху монетите от 1 и 2 евро ще бъде изписано на кирилица "България".

„Позицията на вносителите обаче сочи на непознаване или неразбиране на основополагащи конституционни разпоредби, чиито смисъл е разкрит в досегашната практика на Конституционния съд“, заявява ВАдС.

Той напомня, че България е парламентарна република и по никакъв начин не може да бъде ограничавано правото на парламента предварително да преценява по същество дали в резултат на провеждането на предложения референдум може да бъдат увредени устоите на Конституцията и балансът на конституционните ценности.

Адвокатурата посочва, че нормативната основа за отхвърляне на референдума е Закона за прякото участие на гражданите във властта и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), според който референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда само преди тяхната ратификация.

В становището се напомня, че с присъединяването си към Европейския съюз през 2005 г. България стана страна по Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и се е заявила като кандидат за приемане на еврото, като в тази насока е изразена ясна и категорична воля.