Аферата „Булгаргаз - Боташ“ - класически пример за злоупотреба с националния интерес

Цвета Кирилова

По случая с договора „Булгаргаз - Боташ“ се разкрива мащабна картина, която надхвърля рамките на обикновена административна грешка. 

Пред очите ни стои потенциален модел на целенасочено укриване на информация, заобикаляне на закона и нанасяне на потенциална финансова щета за държавата в милиарди левове.

Националните институции, включително Народното събрание, служебният министерски съвет, назначен с указ на Румен Радев и редица министерства, са се оказали въвлечени в поредица от действия и бездействия, които поставят сериозни въпроси за прозрачността, отговорността и защитата на българския национален интерес, националната, енергийната и икономическа сигурност. 

Това не е просто обикновено административно нарушение - това е 

потенциална зловеща злоупотреба с държавна власт

Аферата „Булгаргаз - Боташ“ е пример как държавата може да бъде подчинена на частни интереси без знанието на обществото.

Това е държавно ниво на злоупотреба, при което институциите са превърнати в потенциален инструмент за потулване, а не за контрол.

Целият модел показва намерение да се скрие истината, да се изолира парламентът и да се заобиколи Конституцията и законите на Републиката. 

Това е съмнителна афера, която не просто нарушава правилата на обществения договор. Тя подкопава основите на държавността. 

Задължения за милиарди са били създадени в тъмно, без министри да са видели съдържанието и същността на договор, но са го подписали. Това е класически пример за злоупотреба с националния интерес.

Това е потенциално една от най-големите институционални манипулации в последните години.

Това е не просто процедурен пропуск.

Това е потенциална злоупотреба с държавна власт, която застрашава доверието в институциите и поставя под риск икономическата стабилност на страната.

В българската правна и международна система няма такава конструкция като: „търговски договор, одобрен от МС, подписан от министър“.

- МС НЕ МОЖЕ да одобрява търговски договор. Това е нищожно.

- МС НЕ МОЖЕ да одобрява вече подписан международен договор. Това е нищожно.

- Министър НЕ МОЖЕ да подписва търговски договор. Това е нищожно.

- Директор НЕ МОЖЕ да подписва международно споразумение. Това е нищожно.

- ЕС НЕ МОЖЕ да бъде заобиколен. Нарушение на европейското право.

Следователно или целият акт е законово недействителен, или ако е законово действителен е необходимо:

•контрол от МС,

•контрол от ЕС,

•контрол от парламента,

•контрол от обществото,

•оценка на риска,

•мандат,

•процедура по ЗМДРБ.

Изопачената е процедурната логика:

1.Първо подписват.

2.После съгласуват.

3.После МС одобрява.

4.После твърдят, че е търговски договор.

5.После отказват информация.

6.После отново пишат несъответствия.

Какъв е правилният етикет за такова поведение?

 Дали е злоупотреба с власт?

 Дали е превишаване на компетентност?

 Дали е заобикаляне на закона?

 Дали е нарушение на европейското право?

 Дали е скриване на международно споразумение?

 Дали е незаконосъобразно административно действие?

 Дали е съзнателна практика за непрозрачност?

Българите заслужават истината

Българите заслужават държава, в която законът стои над всичко.

Българите заслужават управление, което защитава националния интерес, а не го разпродава.

Аз ще продължа да настоявам за пълна прозрачност, разкриване на всички документи, отчетност за всяко действие и бездействие, и привличане на европейските институции там, където българските не могат да си свършат работата.

Борбата за истината тепърва започва.

България не е за продан.