В Бетонната джунгла на Атина силно липсва зеленина. Бързо превръщайки се в една от най-горещите столици в Европа, експертите казват, че липсата на екологични адаптации ще влоши ситуацията, предаде АФП. Жителите на гръцката столица се пекоха в горещата вълна тази седмица и с уикенда, донесъл температури от 40 °C или повече, властите трябваше да спрат достъпа до Акропола и някои градски паркове. През 2007 г. повече от три милиона жители на града изпитаха рекордно високите 44,8 °C .

„С бетона и асфалта градовете се превръщат в топлинни острови. В Атина има много малко зелени площи, които да понижават температурите“, каза Костас Лагувардос, изследователски директор на Института за изследване на околната среда и Националната обсерватория на Атина. „И горите, които заобикалят града, изчезват поради горски пожари“, добавя той. Докато градът е построен сред реки и хълмове, той е затрупан от бетонни блокове. Това може да се види от хълма на Акропола или от всяка друга висока сграда, откъдето хоризонтът се превръща в море от сиво, прекъсвано от рядкото зелено петно. Централна Атина е вторият най-гъсто населен район в Европа след Париж, според Евростат. 

Вечни строителни проекти 

„В Гърция се строи през цялото време и навсякъде! Това е най-големият проблем“, каза урбанистът Арис Каландидес. Атина осигурява само 0,96 квадратни метра зелено пространство на глава от населението, което е далеч под препоръката на Световната здравна организация от девет квадратни метра на глава от населението, според Световния фонд за дивата природа. Европейската агенция по околна среда каза, че Атина има само 11% растително покритие в цялата си площ, което я поставя близо до дъното на списъка за европейски столици.

„Около Атина почти не е останала провинция, предградията изхапват и унищожават всичко. Икономическите интереси имат приоритет пред необходимостта от зелени площи“, каза Каландидес. Основните пречки за това са липсата на политическа воля и липсата на стратегия, смятат специалистите. Гръцката столица назначи първия си експерт по климата, отговорен за прилагането на стратегия за адаптиране на инфраструктурата и поведението към изменението на климата през 2021 г. Това дойде с 5 милиона инвестиционни средства от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). „Градската тъкан на Атина се състои от гъсти сгради, които покриват 80 процента от площта на града. Целият този асфалт и цимент задържа топлината по време на горещи вълни“, се казва в доклада на ЕИБ. Проектите, стартирани оттогава, включват три „зелени коридора“ в града и подобрено управление на водата на най-високия връх в града, Ликавит. Урбанизацията обаче задушава екологичните цели на Атина. Изсечени са дървета, за да се направи място за метрото, а изоставеното летище "Елиникон" се превръща в жилищен проект. А „голямата алея“, планирана за централната част на Атина, с дървета и пейки, се строи от три години. „Липсва политическо планиране и ангажираност от страна на цялото население“, каза Ирис Ликуриоти, професор по архитектура в университета на Тесалия.

„Намираме се в период, в който инвестиционните политики имат предимство пред опазването на околната среда“, каза тя. Ликуриоти предупреждава, че това е следа от икономическата криза. „Бюджетните съкращения не само ограничиха обществените услуги, но плановете за помощ на кредиторите на Гърция проправиха пътя към експлоатацията на признатите от ЕС защитени зони „Натура“ в цялата страна, каза тя. /БГНЕС

-----------

Александрос Котис за АФП