Президентът Румен Радев да застане начело на „похода към единението на българите” призова историкът Георги Марков. В понеделник (17 септември 2018 г.) стана ясно, че той оглавява специално формиран за целта инициативния комитет, съобщава Медиапул.

Освен като историк акад. Георги Марков е известен и като секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност от 1981 г.  под псевдонима „РОМАН”, припомня desebg.com.

Неговата принадлежност към ДС беше разкрита през 2008 г. в качеството му на член на редакционния съвет на в. „Поглед” (с главен редактор също агент на ДС, б.а.), а година по-късно бе обявен и при проверката на БАН в качеството си на директор на Института по история към академията, който оглавяваше допреди няколко години.

Досието на „РОМАН” разкрива, че Марков е вербуван в паспортния отдел преди да получи виза за Федерална република Германия (той е първият български историк, на когото Западна Германия разрешава достъп до определени германски архиви, б.а.).

Освен с изследователската си дейност по архивите секретен сътрудник „РОМАН” донася на ДС и за позициите на своя колежка историчка от Полша, която подкрепя независимия полски синдикат „Солидарност”.

Досието на Георги Марков съдържа и компрометираща информация за неговия морал, събирана от самата Държавна сигурност при проверката му за лоялност като агент.

Подслушвайки Георги Марков ДС засича негова колежка, с която той е в нерегламентирани отношения. От разговорите им репресивният апарат на БКП научава за нейните намерения да не се завърне в България от предстояща нейна специализация на Запада.

Тази информация е предадена на Шесто управление на ДС, за да започне следене и разработване на историчката и да бъде пресечена възможността да напусне България.

Акад. Георги Марков има опит с подобни инициативни комитети. През 2006 г. той бе част от инициативния комитет за издигане на „независимата” кандидатура на президента Георги Първанов (секретен сътрудник на ДС под псевдонима „ГОЦЕ”), спечелил първия си мандат като кандидат на БСП.

Историкът също така участва в една от книгите на последния началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия Димитър Иванов, познат под прякора Митю Гестапото.

Част от изследванията на акад. Георги Марков пък се издават от изд. „Захарий Стоянов”, оглавявано от друг агент на ДС Иван Гранитски (псевдоним на Иван Димитров).

В дебата за отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби историкът се е обявявал против разсекретяването им.

Новият инициативен комитет, предлагащ президентът Румен Радев да оглави „единението на българите”, беше  обявен по време на пресконференция по повод 100-годишнината от Войнишкото въстание.

В инициативният комитет влиза и друг сътрудник на тоталитарните служби – Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения (неправителствена организация от 2003 г.), бивш зам.-министър на външните работи в кабинета Станишев и посланик в Лондон.

Кючуков беше разкрит като сътрудник на Разузнавателното управление на Генералния щаб (военното разузнаване) от 1981 г. под псевдонима „НИКОЛАЙ” от Комисията по досиетата при проверката на дипломатите през 2010 г.

От досието му (виж документите - ТУК) става ясно, че той е използван за събирането на наводки за гръцки граждани, с които Кючуков е имал контакти по линия на комсомола.

В инициативния комитет са още Нешка Робева и председателят на общобългарска фондация „Тангра ТанНАкРА” Петко Колев.

Самият президент Румен Радев все още не е коментирал инициативата, но в първата година и полотива от мандата си ясно показа, че не може да символизира единството на нацията, както е записано в Конституцията, тъй като разделя българското общество.

Радев възобнови назначенията на агенти на ДС в президентската администрация и мълчаливо спря почитането на жертвите на тоталитарния комунистически режим от президентската институция.

Той изпадна във външнополитическа изолация, след като повече говори за отпадането на икономическите санкции срещу олигарсите и управлението на Путин и оправда окупацията на Крим от Русия, с обяснението, че там се веело руско знаме.