Единственият официално заподозрян от българското следствие за участие в убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 година - италианският гражданин с датски паспорт Франческо Гулино, е бил намерен мъртъв в жилището, което е обитавал в австрийския град Велс. Новината съобщи във вторник (17 август 2021 г.) информационна агенция АПА, цитирана от БГНЕС.

Гулино е бил открит от негов приятел, като лекар е потвърдил смъртта на 75-годишния мъж. Полицията е съобщила, че няма никакви улики за насилствена смърт.

Франческо Гулино се оказва агент „ПИКАДИЛИ“ на ДС

Името на Франческо Гулино стана световно известно през 1993 г., след като в британския вестник „Гардиън“ бе публикувана информация, че той е бил разпитан от детективи от Скотланд ярд и български следовател в датската столица Копенхаген като заподозрян за участие в убийството на писателя Георги Марков, убит при тайна операция на Държавна сигурност с техническата подкрепа на КГБ през септември 1978 г. в Лондон, пише desebg.com.

Тогава стана ясно, че Гулино е бил таен агент на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) под кодовото име „ПИКАДИЛИ“, натоварено с подготовката и извършването на политическото убийство на Марков, който нарушава едно неписано табу в комунистическа България – да не се критикува генералния секретар на БКП Тодор Живков.

Писателят си позволява да направи това, като между ноември 1977 г. и януари 1978 г. радио „Свободна Европа“ излъчва 11 предавания от непубликуваната му книга на дисидента „Задочни репортажи за България“, посветени на срещите и коментарите му за Тодор Живков, които вбесяват диктатора.

Франческо Гулино, който е роден в малкото градче Бра край Милано, Италия през 1946 г.,  е вербуван за агент на ПГУ, след като през 1970 г. е арестуван в НРБ за извършване на дребна контрабанда.

В замяна на сътрудничеството ДС „съдейства“ обвиненията срещу него да паднат. Гулино е обучен и изведен в Дания, където ДС му издейства датски паспорт и го профилира като търговец на антики и му помага финансово да организира антикварен магазин в датската столица.

Разпит и бягство от Дания

След осветяването му през 1993 г. Гулино бързо продаде имуществото си в Копенхаген и напусна Дания, докато датското Министерството на правосъдието очакваше от България да изпрати части от досието му като таен агент на комунистическия режим в София, за да може да го арестува, но в България паралелната власт на ДС направи всичко възможност тези документи да не бъдат изпратени.

Разследването на разследващия журналист Христо Христов от 2005 г. сочеше, че следите на Губино – „ПИКАДИЛИ“ водят към Австрия, където през 2010 г. той беше установено, че обитава град Велс, Горна Австрия, административен център окръг Уелс-Ланд.

Той така и не беше разпитан повторно от Скотланд Ярд, защото официалните власти в София така и не предадоха досието на „ПИКАДИЛИ“ на британското разследване.

Осветяване на досието „ПИКАДИЛИ“

За сметка на това българският разследващ журналист Христо Христов получи достъп до досието на единствения заподозрян за убийството на Георги Марков, след като осъди във Върховния административен съд Националната разузнавателна служба, правоприемник на ПГУ-ДС за отказ до документите на комунистическото разузнаване за агента.

През 2008 г. Христов публикува книгата „Двойният живот на агент „ПИКАДИЛИ“, която се превърна в световна новина.

В нея журналистът разкри, че през декември 1977 г. ПГУ-ДС спешно активира „ПИКАДИЛИ“, който дотогава е спящ агент и харчи парите на българските данъкоплатци, предоставяни му от ДС, без те да знаят.

„ПИКАДИЛИ“ е извикан в София, където е подложен на специално обучение, след което се среща лично с началника на ПГУ ген. Васил Коцев.

Агентът е насочен да работи по обект „СКИТНИК“ – псевдонима, под който ДС разработва като противник на комунистическия режим писателя Георги Марков.

„ПИКАДИЛИ“ неколкократно е командирован в Лондон. Досието му е старателно прочистено за дейността му през 1978 г., но за новата 1979 г. той е поканен на разноски на Държавна сигурност отново в София, където ДС му благодари за „свършената работа“ и го награждава с медал.

В следващите години, до самия крах на комунистическия режим, агент „ПИКАДИЛИ“ не е натоварван с никакви задачи, но въпреки това ДС продължава да го финансира и кани за почивки на море и планина в България (отново на разноски на българските данъкоплатци, които си нямат и представа за това).

Това е един от прецедентите в работата на ДС с агентите си и недвусмислено показва, че той е изпълнил особена важна задача на ДС, за което тя му е безкрайно благодарна и продължава до края на режима на БКП да го издържа финансово.