Веселин Стойнев, Дойче веле

Направо жал да ти стане за БСП. Иска оставката на правителството, а губи електорална подкрепа почти колкото ГЕРБ. Дори "Отровното трио" я неглижира в инициативата си за създаване на мрежа за честни избори, измисляйки формата "извънпарламентарни партии", нищо че много социалисти и техни депутати участват в антиправителствените протести.

Всяко злорадство ще е прекомерно. Месец след категоричната победа на Корнелия Нинова в битката за лидерския пост, рейтингът на БСП не помръдва нагоре. Това потвърждаватс последните социологически сондажи на "Галъп" и "Тренд". Никакво постижение не е да си в челото на класацията с половин гърди пред ГЕРБ, но с едва 13-14% от вота, когато си се радвал на подкрепата на над 20 на сто от пълнолетните граждани на страната преди началото на протестите.

За мнозинството БСП е част от статуквото

Да речем, че битката за лидерството в партията е възпирала електоралното либидо към Столетницата. Но Нинова победи триумфално и месец по-късно БСП не се изправя от нокдауна. Вярно, че седмина от опонентите ѝ напуснаха парламентарната група, но това не е първото отцепление от соцпартията, че да смути толкова дълбоко привържениците ѝ, а и отцепниците не са чак такива имена, че това да предизвика трус и извън нея и да откаже десетки хиляди да я припознаят за своя. Прякото обвинение на иначе по-разпознаваемата сред широката аудитория Елена Йончева към Корнелия Нинова, че лично подкрепяла Бойко Борисов, също не е фатално - мизата за достоверност вече е да извадиш поне един аудиозапис. Фактът, че т.нар. червено правителство в сянка, въпреки някои прекомерни компромиси в него като Светлана Шаренкова и Таско Ерменков, все пак е доминирано от млади остриета като Крум Зарков и Георги Свиленски, не става причина за разрастване на доверието към столетницата. 

Обяснението защо най-голямата опозиционна партия се срива заедно с управляващите сякаш е самоочевидно - тя се възприема като част от статуквото и не предлага атрактивна алтернатива. БСП няма собствен отличителен продукт, който да предложи на политическия пазар. "Демократична България" залага на правовата държава, "Има такъв народ" – на пряката демокрация. С това двете формации печелят нови поддръжници в последните месеци, както показват данните на социолозите. А БСП не може да привлече нищо, дори в ляво.

Но това не ѝ е проблем от днес. Ако перифразираме Фукояма - краят на историята за БСП дойде много отдавна, още в началото на прехода. Десетилетия след това тя доизживява в мимикрии лишения си от съдържание живот.

30-годишна агония

В началото на прехода БСП не се разпусна или стопи като своите посестрими в Източна Европа, а просто се преименува и остана, вече 30 години, основна политическа сила в страната. Но нито веднъж не бе истинска лява алтернатива. В началото на 90-те тя трябваше да осъществи основната си функция - да бъде параван за трансформирането на политическата, стопанска и ченгеджийска номенклатура на БКП в новите елитни позиции на демократични политици, честни частници и кукловоди на силовите групировки. После трябваше да преглътне дневния ред на десните партии за членство в НАТО и в ЕС, отказвайки се от своя трети път към Запада през Москва. След това, в крак с либералния завой на западната левица, прие дори да се окаже съвсем дясна партия, въвеждайки плоския данък. Накрая прегърна и консерватизма, заставайки в челото на борбата срещу Истанбулската конвенция и "половото разнообразие".

Така опциите за мимикрия на политическа идентичност се изчерпаха. И днес БСП дори не може да е подгласник - най-накрая прие битката за върховенството на закона, но вече твърде късно, за да получи признанието за активен борец. Не може да е погласник и на себе си – да се върне в ляво с идеята за прогресивно данъчно облагане. И не защото тъкмо тя го е отменила, а защото не може да обясни как това би подобрило живота на всички.

А всичко можеше да приключи още преди 30 години

Кога ще дойде и окончателният край на историята на БСП? Можеше да е още преди близо 30 години. Но тогава БСП успя да избегне истинската си смъртна заплаха - БСДП на харизматичния д-р Петър Дертлиев, един от големите авторитети на СДС. Той бе обещал да управлява с таланта на цялата нация и хиляди бивши комунисти щяха да се влеят в партията му, обезкървявайки новопокръстената БСП. Затова бившите комунисти не допуснаха Дертлиев да стане президент и активираха в СДС децибелите на доносници на "Държавна сигурност" като Георги Марков, днешен лакей на Борисов, които да създават един крещящ и озъбен образ на сините, който да плаши и гони хората от тях.

Днес обаче, когато всички маски на Столетницата са вече употребени, не се иска нова голяма лява партия, за да я свали от сцената. Достатъчна е и малка, но автентична лява формация, способна да прекрачи 4-процентовата бариера за парламента. Тя, точно както и партиите на автентичната десница, ще има в пъти по-голямо политическо влияние от електоралния си дял, тъкмо защото е автентична. Тогава БСП вече няма да може да запушва левия терен, окончателно ще стане излишна и ще се свие и маргинализира до партия на носталгиращите по комунизма. Така че не ГЕРБ, нито градската десница са преградата пред връщането на комунистите на власт. А една нова малка автентична левица.