Покойният Вал Килмър може да се завърне на екран – този път не чрез архивни кадри, а с помощта на изкуствен интелект. Според публикации на The Guardian и Variety, актьорът ще участва в драмата "As Deep As the Grave", въпреки че почина през 2024 г. на 65-годишна възраст.

Проектът не е напълно нов за Килмър – той е бил ангажиран с него още приживе и е трябвало да изиграе отец Финтан – духовен водач и католически свещеник с корени в индианската култура. Заради тежкото си заболяване обаче така и не стига до снимачната площадка.

Днес екипът на филма, заедно със семейството му, планира да „довърши“ ролята чрез генеративен AI. Режисьорът Коерте Ворхийс твърди, че това е било желание на самия актьор, а децата му – Мерседес и Джак – подкрепят идеята.

„Някои ще го нарекат противоречиво, но това е, което Вал искаше“, заявява Ворхийс.

Между почитта и подмяната
Случаят обаче повдига въпроси, които надхвърлят конкретния филм. Доколко е допустимо актьор да „играе“ след смъртта си? И къде минава границата между почит към наследството и неговата дигитална експлоатация?

В последните години изкуствен интелект все по-дълбоко навлиза в киноиндустрията – от корекции на глас и акцент до пълно дигитално възстановяване на образи. Актьори като Матю Макконъхи и Майкъл Кейн (който почина наскоро - бел. ред.) вече подписват договори, позволяващи създаването на техни AI гласове, което показва, че индустрията не просто експериментира, а изгражда нов модел.

Но именно тук се появява и напрежението – особено след протестите на актьорските гилдии в САЩ, които настояват за контрол върху дигиталните двойници и използването на образа им.

Киното на бъдещето или опасен прецедент
As Deep As the Grave, базиран на реална история от 20-те години на XX век, събира и актьори като Том Фелтън и Уес Стъди. Но въпреки актьорския състав, именно участието на „възстановения“ Килмър вече се превръща в основната тема около филма.

Според режисьора AI версията на актьора ще има „значително присъствие“, създадено чрез архивни кадри от различни периоди на живота му. Това означава не просто допълване, а реално „актьорско присъствие“, изградено от алгоритми.

Въпросът, който остава
Случаят с Вал Килмър може да се окаже повратна точка. Ако публиката приеме подобни проекти, Холивуд ще отвори вратата за свят, в който смъртта вече не е край на кариерата на един популярен актьор.

Но това поставя и един неудобен въпрос: ако актьорът може да бъде „възкресен“, кой всъщност контролира ролята – изкуството или технологиите?