Инициатива „Единение“ излезе вчера с писмо, в което заявява, че взимала държавата в свои ръце. В сдружението с председател акад. Стефан Воденичаров, влизат предимно учени с леви убеждения, както и хора от бившата Държавна сигурност. Сред участниците в инициативата е и историкът акад. Георги Марков, който коментира пред Faktor.bg как точно обмислят да „вземат властта“. Той отрече „Единение“, че единство ще действа като партизански отряд и ще прави преврати  в държавата. 

„Ние искаме националните цели, по които сме работили 4 години, да бъдат разгледани по-сериозно от всички политически партии в Народното събрание, както и от правителството. Министри, депутати и политици разполагат с нашите материали за реформите в България, които предлагаме в различните области. Досега те взимаха някои от нашите национални цели, но нямаме цялостно обсъждане. Ние сме хора, които предлагаме реформи за следващите 25-30 години. Не искаме оставката на правителството и не се борим за власт. Разговаряли сме и с управляващи, и с опозиция, но така и не може да се постигне съгласие и обединение по националните цели“, заяви акад. Марков. 

„Имаме програми за реформи в здравеопазването и в селското стопанство. В „Единение“ няма само учени. Има и предприемачи, и общественици. Освен това, младите са тези, които трябва да създадат по-добро място за живеене. Преди 30 години скачахме по площадите и след 2-3 години се отказахме, а младите хора отидоха в уредените държави. Политиците ни трябва да престанат с враждите помежду си, що се отнася до националните цели“, коментира историкът. 

Той обясни и защо в инициативата имало едни и същи учени, които по време на прехода участваха в десетки подобни проекти, които не доведоха до никакъв резултат. „В „Единение“ имаме всякакви лица, не са само с леви убеждения. Тези хора обичат България, защото никой няма монопол над това. Това, че членуват бивши служители на Държавна сигурност, не ни пречи. Стига да има идеи и да може да ги реализира, всеки има право да участва в инициативата и е добре дошъл“, каза още акад. Марков. 

„Ние се срещаме с министри и политици, които ни благодарят за националните цели, които сме поставили и до там. След това разбираме, че за тях периодът от 25-30 г., който предлагаме, е много далечен. Те смятат, че увличаме по далечното бъдеще, защото са практици, но трябва да се тръгне първо от теорията и да не се работи на парчета от днес за утре“, допълни акад. Марков.