Ако бяхме честно общество, за 30 г. щяхме да изметем задкулисието и олигарсите, корумпираните елити не са тумор, а кръвоносната ни система

„Трудно може да се прави стратегически анализ в среда, в която господстват емоциите. Понеже емоцията е основен движещ фактор в българската политика от доста години насам, дори да има експертен капацитет, той не се използва. Ако това се случи, то той се използва за формалното покриване на задачи. Виждаме, че управлението не се води по стратегически документи, а напротив – опипва се почвата и се работи на принципа „проба – грешка“. Изчаква се чисто емоционалната реакция на хората. Това свежда политиката до сблъсък на агитки, които силно любят и мразят. За тях разговори и анализи са абсолютно безпредметни, защото хората харесват символи, а не думи“. Това заяви в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" политологът Стойчо Стойчев. 

„Тезата за лицемерния елит не е чужда не само за България, но и в цяла Европа. Това е основата, върху която се зараждат т.нар. популистки вълни. Говори се за „ние, честните хора срещу корумпираните и лицемерни елити, които само крадат“. Проблемът в България е по-различен. По-голямата част от населението разсъждава с уважение към старшия в селото, към по-възрастния. Имаме фасадна демокрация, в която пак стигаме до лицемерието на голяма част от хората, които вярват в равенството, в братството и т.н. Някакви хора си играят на демокрация, докато реалната политика се води зад кулисите. Ние наричаме това олигархия, задкулисие и какво ли още не. Но ако ние бяхме честното общество, досега тези хора щяха да бъдат изметени за 30 г. Корумпираните елити не са някакъв врене тумор, а са кръвоносната ни система. Тук говоря за цялото корумпирано и лицемерно общество. На нас в България ни е по-удобно да живеем в тази система. Всички, които плачат срещу корупцията, им е удобно, ако могат да скатаят данъците си. Има единици, които са изключение. Накрая ще се окажем в ситуация да оправяме криза, която е създадена от въздуха, от хора, които умеят да манипулират голяма група от обществото. Върховна неправда към хората, които са живели в истинска диктатура е да се казва, че и днес страната ни е под диктатура. На тези хора им пожелавам да отидат да живеят в Беларус“, каза още политологът.