Голямото площадно бучене

Георги Коритаров, "Свободна зона", ТВ Европа

„Ако да кажем, че бях начело на държавния апарат, щях да се оградя изцяло с нищо не можещи и не знаещи хора. Щях да си измисля даже и университет за такива хора. Ще им бутна в устата по едно „Отче наш“ да си го повтарят преди и след ядене, ще им дам всичко, което поискат и ще ми бъдат верни и предани до гроб. За мене хич не е важно какво можеш и изобщо можеш ли. Важното е с кого си. Щом си с мене, всичко е наред“. Тези редове са от великата новела „Голямото подземно бучене“ на писателя Георги Марков, от чието покушение на моста Ватерло днес се навършват 42 години. 

7-и септември ни връща и към една друга личност. На тази дата се навършват 109 години от раждането на Тодор Живков. Какво свързва тези спомени днес. Това е споменът за голямото подземно бучене. Ако по време на писането на новелата то е било „подземно“, сега бученето в България е площадно. Площадите се вълнуват, протестите са разлюлени, но решение не се задава, а може би такова има. 

Ако при диктатурата на Тодор Живков решението е било в „боботенето“ в кухненски формат, но доведе до внезапното падане на режима, то днес решението трябва да се търси във формата на диалог. Все повече се убеждавам, че е голяма грешка драмата на България да се разглежда като сблъсък между премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев. Тези две институции най-ярко олицетворяват институционалния сблъсък и драстичното разминаване на политически визии за бъдещето на страната ни. Площадите обаче раждат един нов субект и ново качество на гражданска политическа интелигенция.

Това не е случайно, защото хората, които ще видите, са образовани, доста одухотворени, а сред тях има и не малко творци. С тях трябва да се води разговор на техния език, който е демократичният. Точно такъв език трябва да намерят управляващите, ако искат не просто формула, а и пътека реанимиране на модерен, европейски и политически образ. Управляващите трябва да вкарат в дискусията много качествени говорители. Защо например към правителството не бъде създадена институцията „правителствен говорител“, който да е с ранг на вицепремиер, за да носи отговорност за думите си. Именно този човек трябва да говори, когато отсъства Бойко Борисов. Макар че премиерът именно трябва да се изправи на трибунката, от която говори „отровното трио“, да застане като мъж, политик и държавник, и да попита протеста какво иска. Без диалог нищо няма да стане.