Ако Русия беше нормална държава...

Фьодор Крашенинников*, Дойче веле

След дебати в Държавната дума на Русия бе приет проект за постановление, което ще се приеме през февруари 2019-та – по повод 30-тата годишнина от изтеглянето на съветските войски от Афганистан. По същество документът е ревизия на негативните оценки за афганистанската война, приети през 1989 година от Конгреса на народните депутати на СССР. И всичко това сега се върши под булото на лицемерни дебати, водени уж от уважение към паметта на загиналите в Афганистан войници и офицери. Всъщност обаче става дума за морална и политическа реабилитация на решението от 1979 година за нахлуване в Афганистан, взето от Политбюро на ЦК на КПСС под ръководството на Леонид Брежнев.

Същото това Политбюро с решение от 30 юли 1981 година фактически забрани да се увековечава паметта на загиналите в Афганистан войници и офицери. Свободното обсъждане на афганистанската тема и изграждането на паметници стана възможно едва в годините на Перестройката.

В юридически смисъл Русия е правоприемник на СССР. Имат ли обаче право сегашните руски власти със задна дата да ревизират и отменят политически решения, приети от висшето ръководство на вече несъществуваща държава? Ако Русия се развиваше като нормална страна, нейното ръководство нямаше да реабилитира съветската власт, а щеше да признае нейните прегрешения, да се дистанцира от създадените по онова време престъпни структури и да се извини пред руските граждани за всички злини, които са им били причинени. А и да се извини пред всичките други държави, които по различно време са били в сферата на съветското влияние. За съжаление този процес на преосмисляне на миналото, който едва бе започнал в годините на Перестройката, твърде бързо приключи още в началото на 1990-те години и бе заменен с пълзяща реабилитация на съветското минало, чийто триумф наблюдаваме днес.

Един прогнил труп се изправя на пиедестал

Ставащото днес ми напомня за печално известния „трупен синод“, проведен в Рим през 897 година срещу бившия папа Формоза. По нареждане на неговия наследник на папския престол, тялото на починалия било ексхумирано, трупът бил изправен пред съда в папски одежди, разпитан и осъден за престъпления, които били уж извършени от папата приживе. В днешна Русия сега правят точно обратното: властите с почести ексхумират прогнилия труп на съветската власт, поставят го на пиедестал и го обявяват за източник на всичко славно и велико, което е било и ще бъде в руската история. А всички, които не са съгласни да приемат зловонния мирис за благоухание, биват заклеймявани като врагове на отечеството и фалшификатори на историята.

Сантиментите по СССР бяха подхранвани с твърдението, че не всичко в Съветския съюз е било лошо. А днес руската власт фактически заявява, че всичко в Съветския съюз е било хубаво, ако не и идеално. И комсомолът бил прекрасен, и нахлуването в Афганистан – правилно, а това за празните магазини - чиста клевета! В ЧК и СМЕРШ пък служели само безстрашни рицари, които няма в какво да бъдат упреквани. Съдейки по всичко това, премъдрата съветска власт е сгрешила само два пъти - с Крим и с обявяването на Перестройката.

През 2018 година цялата руска власт - от президента до дребния местен чиновник - прославя съветското минало. Из цяла Русия трескаво се поставят все нови и нови паметни плочи - ту за 100-годишнината на Комсомола, ту за 100-годишнината на военното контраразузнаване, или за всевъзможни деятели и постижения, които по съветско време са останали незачетени. Да не говорим, че художествената стойност на повечето от тези недозрели монументи е по-ниска и от тази на кичозните градински джуджета.

Реабилитация на опасни авантюри и престъпления

Днешната власт се опитва да увековечи не само СССР, но и себе си като наследник и пазител на всичките му  действителни и измислени победи и достижения. Връщайки се към ревизията на оценките за афганистанската авантюра, трябва да отбележим и още нещо. Путиновите депутати не само реабилитират съветското политбюро, но и оправдават военните авантюри на сегашното ръководство в Донбас, Сирия и другаде. Те казват, че воденето на войни в други страни е законно и правилно – защото така е било винаги и така и ще си остане.

Наблюдавайки всички тези игри, е важно да се помни, че те не са в състояние да променят истината: СССР се разпадна през 1991 година и нито КПСС, нито Комсомолът, КГБ или славната Съветска армия съумяха да го спасят. Още повече, че в самия си край СССР и сам призна част от своите грешки, в това число и нахлуването в Афганистан. Главното е, че никакви документи и постановления на Държавната дума не могат да възкресят онези 15 000 съветски войници, които загинаха в Афганистан. Нито пък другите руски граждани, които и днес загиват в разни безсмислени войни.

*Фьодор Крашенинников е руски политолог и публицист, автор на книги за миналото и настоящето на Русия.