Александър Йорданов

Преди четири години, на този ден в 18.00 ч., заедно с Димитър Григоров от Движение "Обществен натиск", проведохме ПРОТЕСТНА АКЦИЯ пред посолството на Руската федерация в София. Повод бе задържането на руския опозиционен лидер Алексей Навални. Днес и светът знае кой е той. Знаем за съдбата му в наши дни. Направен бе опит да бъде убит, а след това бе и несправедливо осъден от престъпен руски съд. В момента се намира в руски концлагер. 

Алексей Навални е ярък критик на политиката на руския президент. Ярък правозащитник и политик. През 2017 г. аз не съм подозирал, че ще стана евродепутат. Но две години по-късно, вече в Европейския парламент, защитавах убедено кандидатурата на този достоен руски опозиционер за удостояването му с наградата "Сахаров" за свобода на мисълта. За съжаление, депутатското мнозинство се боеше да не "обидим Путин", както се изрази един евродепутат тогава. Вероятно има ситуации в живота, при които да "загряваш" бавно е необходимо. Но в политиката е важно да вдяваш навреме. Това го казвам на онези днешни политици, които само от избори на избори се сещат за важните неща. А изключително важно е българите да подкрепяме всички руски граждани, които като Алексей Навални искат и Русия да бъде свободна. Защото това ще означава, че ще отпаднат много заплахи за България. Няма да има руски шпиони у нас. Няма руската посланичка да се надува като генерал губернатор, а ще бъде нормален посланик на своята свободна страна. Няма да е възможно да се избира у нас президент тип "Радев". Няма и партийки с мижави изборни резултати да протягат ръчици към такъв президент за "управленски мандатец" и няма устите им като с тапи да са запушени за неговите антиконституционни действия. 

Няма да съществуват позорящите ни като народ русофилски партии и политици. Просто ще имаме с Русия нормални и равнопоставени отношения. И ще знаем, че както у нас опозицията има пълната свобода да изразява мнението си, да се бори за своите идеи, така ще бъде и в Русия. Защото сега там не е така. Там опозицията е преследвана, арестувана, бита, убивана, хвърляна в концлагери. Наричат тези концлагери "колонии", за да се избегне асоциацията със съветските и нацистките концлагери. Но не може да се избегне. 

Протестът ни преди четири години продължи 35 минути. Охраната на руското посолство извика спешно жандармерия и се наложи да вляза в "творчески диалог" с блюстителите на реда.  Но посланието ни вече бе направено. А и виждах как се кокорят дипломатически оченца от прозорците на посолството. 

Но защо сме само двама. Защото правилната позиция не се  оценява по брой и дължина на протеста. Ако така се оценяваше, а така "мереха" протестите миналата година от БТВ например, то протестиращите щяха да спечелят предстоящите избори. Но, за съжаление на Хекимян, на изборите няма да успее Бабикян. Защото въпросът е в правотата на позицията. А позицията на протестиращите през миналата година не бе правилна. И това си проличава и сега в приключващата вече предизборна кампания. Грешна позиция процент не вдига, избори не печели. Така е при демокрацията. В Путинова Русия не е така. Там грешната позиция печели избори. Затова и на този ден преди четири години изразих надеждата си, че ще дойде ден, когато и Русия ще бъде свободна. 

Имаше години, в които Алексей Навални бе сам. Сега милиони руснаци го подкрепят и искат свободата му. Народите на свободните държави също искат незабавното му освобождаване от концлагера. Животът му е застрашен. Но не трябва да губим надежда. Свобода за Алексей Навални!