Проф. Николай Слатински*

1 април, 449 официално установени заразени.
Нарастването: 29 19 12 18 23 33 37 25 18 25 33 37
Знаете ли защо винаги веднага след получената информация аз съм качил моя анализ?
Защото по моя математически модел съм прогнозирал колко ще обявят и съм си написал вече анализа. За днес си бях записал, честна дума – 448, а те казаха 449. И за секунда доуточних своя текст…
В очакване на резултатите от две извадки – на полицаите от първа линия, които са на пангара; и от депутатите, за които държавата се загрижи суперприоритетно, защото са очевидно най-важни за нея (нали те и подобните им СА държавата и тя Е те и подобните им), макар че за разлика от полицаи, лекари и социални работници, точно те са

 в най-безопасни условия – в аквариума на херметизацията на властта

 И за тях винаги ще има респиратори и мощни лекарствени жизнени стимулатори….
За няколко дни, буквално за ден-два, обществото ни започна да се променя или да мутира – знам ли как да го нарека...
Даже не ми се коментира, но малко по-късно ще кажа нещо в този дух.
И без това днес е 2 април – ден, след който това, което изчислявах вече губи смисъл, защото всичко е възможно. Всичко е възможно според моя модел, който известно време ме караше да се опитвам с оскъдни данни и известни спекулативни предположения, да се ориентирам какво става в страната ни. И се ориентирах донякъде.
Конкретно за статистиката.
Най-близо и то удивително близо отново е втората от моите траектории – умерено добрата. Тя предвиждаше за 1 април общо 452 установени заразени, а те са 449.
Нека видим резултатите от тестирането, защото иначе, на сляпо, възникват различни тълкувания.
Преди това да кажа, че според тази траектория общият брой заразени към момента е 1510.
Какви неща ми занимават съзнанието с тези данни.

Първо, твърде хубаво, за да е вярно, поради някаква причина народът ни трудно прихваща вируса и вирусът трудно го мори.
За 24 дни „някакви“ си 448 заразени и десетина починали е твърде малко.

Второ, твърде лошо, за да е вярно, от нас крият истинският брой установени заразени и колко са починалите от вируса.

Трето, правените досега тестове са изключително (безотговорно) малко и практически не ни казват нищо достоверно за реалното положение на нещата.

Четвърто, има прослойки, които не стигат до болниците и изобщо не са обект на проверки (например гетата, социално слабите възрастни без близки хора), а при тях започва да гъмжи от заразени и-или те си отиват от веруса така и непроверени.
Не знам. Наистина не знам.
Но ужасно ми се иска когато започнат масовите тестове, да се окаже, че към днешна дата моделът ми е бил прав – около 450 установени заразени и около 1500 общо заразени.
Но ще си призная, не само заради критичната точка на моя модел (точка на бифуркация, но избор на нова траектория, която с досегашната информация е неопределима от мен или определима с по-малко от 10% вероятност да е вярна) позагубих ищах да се занимавам с изчисления.
Главната причина е, че ние не сме китайците на Балканите. Ние не сме и централноевропейците на Балканите. Ние сме си българите на Балканите. Нямаме воля, нямаме сила, нямаме упоритост, нямаме търпеливост, мрънкаме и сме напът да взривим санкциите.
Според мен ние допускаме 

две основни грешки

Първата е, че слагаме знак на идентичност между властта и извънредните мерки.
Понеже властта е слабо компетентна и 10 години корупционерстваше, разказваше басни, демонстрираше арогантност и нарцисизъм, говореше понякога просташки, страдаше от СПИН – Синдром на придобитата институционална некомпетентност, то, ерго, щом тя е лоша, лоши са и извънредните мерки, които тя въведе. И който е за мерките, той е за властта, а който не харесва властта, не харесва мерките.
Да, милиционерско-мутренско често е било мисленето и поведението на точно тази власт. Но моля ви, сестри и братя българи, чуйте за последен път от мен – извънредните мерки нямат алтернатива! Който и да бе на власт, той щеше да въведе тези мерки. Е, някой можеше да пооткрадне и по-малко народни пари, но главното е важно – щеше да има и при другите същите сурови извънредни мерки. Те не са изобретение на тези властници, те са породени от жизнената необходимост да не дадем на вируса да се разбеснее много бързо и да удари много силно!
Втората ни грешка е, че 

слагаме знак на идентичност между извънредни мерки и недемократичност

Правим това по логиката – ние сме демократи, извънредните мерки са недемократични, значи ние сме срещу мерките! Според мен това е грешка, която може да има катастрофични последици за демокрацията и за демократите; за нас, за България.
Нима мислите, че като съм за максимално строги извънредни мерки, които да се спазват извънредно строго, аз пет пари не давам за демокрацията, за свободата и свободите, за човешките права!? Не е вярно, мен ме боли за това, че се налага да си ограничим, даже да си самоограничим правата и свободите. Но то е за да ни има после и и да си ги възстановим и дори укрепим след това!
Все едно гангрена е разяла кракът на човека и да трябва да се отреже този крак, за да бъде спасен човекът, но този човек или най-близките му хора да не дават да се отреже кракът, защото това ще наруши естетичния вид на човека, а ние от естетиката не можем да мръднем и милиметър встрани!

При този вирус обществото ни е хванато във вълчи капан, острите зъбци на този капан са се забили в лапата ни. И единственият начин да се спасим от капана е да си прегризем лапата.
Щеше да ми бъди много по-приятно на власт да са демократи, грамотни хора, които не пишат вирОсология, които не допускат тъпи незнания на столиците на държавите, които не пишат БрекзиД и не използват идитски думи като шестаци, кюфтаци, простаци, българите са като моите кучета, пипни ми мускула, хвани ме за шлифера. Щеше да ми е много по-полезно хора, които ценя и уважавам като стратегически мениджъри да въведат извънредните мерки. Така е – 10 години, вижте на сайта ми, аз съм безпощаден словесно към некадърността на властта. 10 години! Не от месец-два. 7 пъти за тези 10 години са ме запалашвали с уволнение, опитвали са се административно да ми запушват устата, да ме оставят без поминък и без възможност да правя най-любимото нещо – да преподавам на златната българска младеж. Но сега положението е такова – няма демократичен път за справяне с вируса - ако се смята, че изолацията е недемократична. Няма свободен избор за победа над вируса, има наложен ни от необходимостта на битката с вируса. Когато ти налагат избор, то не е демократично – така е, но Съдбата и Спасението ни го налагат, не тази власт.
Недемократичният характер, наложеният избор на извънредните мерки не са защото на власт са хора с милиционерско мислене. А на необходимото условие да се спасим пък дори с прегризване на частица от душата си. Важното е да съхраним душата си! А тя живее само заедно с тялото. Значи трябва да съхраним и тялото си.
Това, че хора с милиционерско мислене са въвели мерките не е заради мерките, а защото ние си ги избирахме тези хора – мнозина от вас си ги избирахте! И дори позволявахте на представящи се за демократи ваши демократи чисто по демократически да са част от властта на тези властници! Аз за това - тези хора да са ни на власт не съм си давал гласа. Писал съм, че те са най-грубата ни грешка, че лишават България от бъдеще, че вихрят такава корупция, че превърнаха Държавата в Корупция. Но истината е такава, каквато е –властта трябва да въведе извънредните мерки , а точно тези днес са властта, затова те въвеждат извънредните мерки. Това, че точно тези хора въвеждат точно тези мерки не е причина за тези мерки, а е следствие от печалния факт, че тези хора са на власт. Но ги избрах не аз, а мнозинството от вас! Сиреч – от нас.
В резултат на тези две печални, смъртоносно опасни грешки, както и поради характеропатиите на властниците и менталопатиите на немалка част от Негово Величество Народа наш, ние още малко и ще вдигнем във въздуха извънредните мерки. Или поне ще направим така, че ще ги има де юре, но ще ги няма де факто.
Започвам да ставам все по-сигурен, че ще стане точно така. И ще се юрнем след месец да правим точно това, което трябва да правим сега, но 

с опукани 10 милиарда, с изпокъсани нерви,

 с изпразнени портмонета и с изцъклени от ужас очи…
Безсилен съм нещо да променя! Без-си-лен!!!!
Човек не си избира родината и народа. Като дърво в парка съм – така казваше преди време една позната – стоя, обгазяват ме с дървени философии, опушват ме с празни бръщолевения, нарязват кората на душата ми с врели некипели, дрън-дрън и мрън-мрън, чупят клоните на нервите ми с чупещи тъпомера нелепости… А аз не мога да направя нищо – и на милиметър не мога да мръдна. Стоя колкото мога изправен и листата на надеждите ми пожълтяват и окапват едно след друго.
Не мога да се махна от това самоубийствено племе! Значи такава ми е Ориста, съдбата, Участта, Кармата – да съм част от нещо, което е готово да си направи всеобщо обществено харакири, което под флейтата или по-скоро – под кавала на непонятно безхаберната си същност, върви на заколение, досущ като онези плъхове, които флейтистът, свирачът повел към дълбоките води и те сляпо вървели след него, като хипнотизирани и се издавили.
Нищо не може да се направи. Като си частица от народа си и си закотвен сред народа си, ще ти се случи онова, което народът ти заслужава и си причинява. Като ми остава слепият шанс черното топче на вирусната рулетка да не се падне на мен, да не спре при мен.
Но това е вече сляпа случайност, тя не зависи от мен, тя е, както казват руснаците – как карта ляжет…
Така че какво да му смятам с математическия си модел…. Какъв е смисълът? След като виждам, че всички усилия да накарам обществото да се бори като общество с вируса са 

лишени от смисъл

Значи ще правя онова, което прави всеки атом, не намерил разбиране в голямата молекула, от която той е частица – ще правя всичко възможно аз да не се срещна с вируса. Ще го правя с максимални сили. Ще правя каквото трябва, пък да става каквото ще.
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.