Николай Василев

България отново навлиза в опасна политическа криза. Съществува реална опасност да влезем в нов цикъл от избори, които да поставят на изпитание парламентарната демокрация. Това в българската история не се случва за първи път. У нас коалиционните правителства не работят добре и в обществото се засилва представата, че демокрацията генерира само партизанщина и корупция. Все по-често ще чуваме заклинания като тези на Слави Василев, че парламентаризмът у нас е изчерпал своя потенциал. Нов цикъл от избори, които не доведат до стабилно управление ще даде огромен импулс на евентуален проект за президентска република. Исторически концентрацията на властта в ръцете на държавния глава е довеждало до национални катастрофи. Ако властта се концентрира в ръцете на президента – независимо дали той ще се казва Румен Радев, рисковете за България ще нараснат неимоверно.

Очевидно е, че лидерите на водещите политически партии не са в състояние съвместно да излъчат стабилно управление. Готови ли са обаче да променят така изборния закон, че да позволят на гласоподавателите да могат едновременно да излъчат представителен парламент, но и да посочат екипа, който да управлява страната.

През 2016 г. по инициатива на Има такъв народ се проведе референдум за въвеждането на мажоритарна система, който бе подкрепен от мнозинството участвали в него, но по-късно партията на Слави Трифонов се отказа от промяна на избирателния закон, макар че след изборите от април 2021 г. ИТН и ГЕРБ имаха мнозинство, а Бойко Борисов се съгласи да подкрепи подобна промяна. Останалите партии бяха категорично против и с основание. Мажоритарните избори не са добро решение, те не винаги гарантират стабилност, но често оставят голям брой избиратели непредставени в Народното събрание.

Възможна ли е система, която да гарантира както представителност, така и стабилност? 

Възможно решение е 4% бариера да отпадне, но ако нито една партия или коалиция не получи мнозинство, да бъде предвиден бонус. За известно време в Гърция бе предвиден такъв за първата и за третата по големина парламентарна група, но това е доста произволно решение.

Ако се предвиди бонус, той трябва да бъде санкциониран от избирателя. Ако нито една партия или коалиция не събере половината от гласовете, да се проведе втори тур, на който избирателят дава на една от първите две партии мандат за управление и тя получава 120 места в НС. т.е. ще ѝ е нужен само един глас за да управлява, а това няма да с трудна задача, тъй като с премахването на 4% бариера, в НС ще са представени много парти и коалиции, а с това и вижданията за управление на много граждани! 

Между първия и втория тур ще могат да бъдат сключвани споразумения за подкрепа от страна на някои от отпадналите партии с партиите класирани за втори тур, но при всички случаи те ще трябва да представят на избирателите министър председателя и основните министри. Така всеки ще знае за кой екип гласува! Няма да има риск да гласуваш за Х, а да получиш нежелания У.

Малките партии също биха имали интерес да подкрепят подобна промяна, защото няма да се страхуват от прескачането на четирипроцентовата бариера. А така  гласът на много повече обществени групи ще се чува в Народното събрание.

Може да се приеме, и че ако някоя партия или коалиция получи повече от половината от гласовете (независимо колко), тя получава 121 народни представители, а останалите партии и коалиции си поделят останалите 119 места. Така се

избягва опасността, подобно на Орбанова Унгария

някоя партия да получи смазващо или дори конституционно мнозинство.

Не е добра практика изборния закон да се променя преди изборите, но ако сега не бъде извършена промяна, рисковете за България ще нараснат. Консенсус около приемането на подобен закон би трябвало да е възможен. В нетолкова далечно минало ГЕРБ, ПП, ИТН и БСП са излизали първи или втори на парламентарни избори, а „Възраждане” имат амбиция да станат първостепенна политическа сила. Всички те искат да управляват, но очевидно не могат да го направят заедно. Щом е так, да позволят на народа да посочи, кой иска да го управлява.  

Други промени в изборния закон са също желателни – като разделянето на страната на малки избирателни райони, задължителната преференция и т.н., но по тях ще трябва да се разсъждава в по-спокойни времена!