Ал-Шараа: Турция е ключов партньор на Сирия, уреждаме военното присъствие на Анкара

Сирийският президент Ахмед аш-Шараа заяви, че Дамаск работи за официалното разрешаване от НС на оставащото военно присъствие на Турция в Сирия, като същевременно прогнозира, че страната скоро няма да има нужда от чужди войски

На събитие на Атлантическия съвет в Ню Йорк по на Общото събрание на ООН и модерирано от Брет Макгърк, бившият високопоставен представител на Белия дом за Близкия изток и настоящ изтъкнат сътрудник на Атлантическия съвет, аш-Шараа заяви, че броят на турските бази в северозападна Сирия е намалял.

По думите му всяко чуждестранно военно присъствие трябва да има одобрението на парламента. „Смятам, че много скоро сирийската държава няма да има необходимост от каквото и да било военно или чуждестранно военно присъствие“, каза той.

Изказването му хвърля светлина върху бъдещето на военното сътрудничество, превърнало Турция в един от най-близките регионални партньори на правителството в Дамаск след свалянето на Башар Асад през декември 2024 г. Аш-Шараа заяви, че Турция се е намесила по време на гражданската война заради опасения относно сигурността по границата си.

Турция поддържа войски в Северна Сирия, след като през 2016 г. започна серия от трансгранични операции срещу „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) и кюрдските Отряди за народна защита (YPG), които Анкара разглежда като продължение на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК).

Тези операции помогнаха на Турция да създаде буферни зони по границата си и да подкрепи сирийски опозиционни сили. През юни 2025 г. турският министър на отбраната Яшар Гюлер заяви, че над 20 000 турски военнослужещи все още са разположени в Сирия и че изтеглянето ще бъде разгледано едва след възстановяването на сигурността и стабилността.

Аш-Шараа представи променящото се турско военно присъствие като част от по-широки усилия за възстановяване на сирийския суверенитет, като същевременно се запази военното сътрудничество с чуждестранни партньори.

Руското военно присъствие

Попитан от Макгърк за руските сили, аш-Шараа заяви, че руското военно присъствие е намаляло от около 170 бази до две. По думите му останалите обекти са били превърнати в центрове за обучение на сирийската армия и няма да предоставят логистична подкрепа за операции срещу други държави.

„Стремим се да няма никакви чуждестранни военни бази в Сирия и да има пълен и чист суверенитет на сирийската държава“, каза той и добави, че меморандумът, уреждащ оставащото руско присъствие, се изпълнява.

Аш-Шараа приветства и изтеглянето на американските сили от Сирия. Той го определи като безопасно изтегляне, извършено въз основа на постигнато разбирателство, и заяви, че сирийските сили са поели контрола, без да бъде създаден вакуум в сигурността, от който някои американски представители са се опасявали. „Изтеглянето беше много безопасно, регионът остана спокоен и не възникнаха проблеми заради този вакуум“, каза аш-Шараа.

Кюрдските сили и интеграцията в сирийската армия

Разговорът засегна и друг ключов въпрос в отношенията между Турция и Дамаск – бъдещето на водените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF). На 25 август командирът на SDF Мазлум Абди обяви, че групировката ще се разпусне като независима сила след приключването на интеграцията ѝ в сирийската армия.

Аш-Шараа заяви, че SDF е интегрирана в държавните структури и е „разформирована“, като вече действа в рамките на сирийската държава. Описанието му отразява позицията на Дамаск относно процеса на интеграция, който се обсъжда от месеци.

Турският външен министър Хакан Фидан приветства декларацията на SDF за разпускане и интеграция по време на посещението си в Дамаск на 13 септември, но заяви, че ангажиментът все още трябва да бъде изпълнен на практика. Турция отдавна гледа с подозрение на SDF, тъй като основният ѝ компонент – YPG,  е считан от Анкара за сирийския клон на ПКК, която води продължило десетилетия въоръжено противопоставяне срещу турската държава.

Анкара също така се противопоставя на запазването от SDF на отделна въоръжена структура извън контрола на Дамаск. Аш-Шараа направи разграничение между разпускането на въоръжена организация и гарантирането на правата на кюрдското население на Сирия. По думите му SDF не представлява всички кюрди.

Той заяви, че указ, признаващ културните и езиковите права на кюрдите, ще бъде включен в бъдещата конституция на страната, а екипи на Министерството на образованието работят по прилагането му, включително по въвеждането на обучение на кюрдски език в районите с преобладаващо кюрдско население. „Със сигурност това ще бъде част от Конституцията“, каза той в отговор на въпрос дали тези права ще получат конституционна защита.

Разговорите с Израел

Аш-Шараа говори и за преговорите с Израел, като заяви, че подкрепяните от САЩ разговори в определен момент са били близо до споразумение, преди Израел да се оттегли. „Проведохме няколко кръга преговори с Израел и почти достигнахме до 90% от споразуменията“, каза аш-Шараа. По думите му след това Израел се е оттеглил.

Той заяви, че в момента Сирия не обсъжда незабавен и траен мир, а първо иска да осигури израелско изтегляне от териториите, окупирани след падането на Асад, последвано от договорености в областта на сигурността. „Не можем да говорим за мир, ако правата на сирийците са узурпирани“, каза той.

Аш-Шараа описа поетапен процес, при който Израел първо трябва да се изтегли до позициите, които е заемал преди 8 декември 2024 г. След това страните биха могли да обсъдят договорености за сигурността, а при успешното им изпълнение – по-траен мир.

Миналото на аш-Шараа и политическият преход

В разговора беше засегнато и миналото на аш-Шараа, включително предишната му принадлежност към „Ал Кайда“, както и концентрацията на власт по време на преходния период в Сирия. Макгърк два пъти го попита за предишния му обет за вярност към лидера на „Ал Кайда“ Айман аз-Зауахири. Аш-Шараа заяви, че вече е говорил по въпроса и аргументира позицията си с промяната в политическите си възгледи, но по време на разговора не се отказа изрично от дадения обет.

По отношение на политическия преход той заяви, че Народното събрание ще преразгледа действащите закони и ще наблюдава работата по изготвянето на нова конституция преди края на петгодишния преходен период. Аш-Шараа призна недостатъци в парламентарните избори, но ги защити като подходящи предвид обстоятелствата в страната.

Попитан дали в крайна сметка би се кандидатирал за президент на избори, аш-Шараа заяви, че все още не се е концентрирал върху този въпрос. „Не съм мислил да бъда избран. Все още имам три години от преходния период“, каза той. В същото време той остави отворена възможността да се кандидатира. „Ще се номинирам“, ако изпълнението на задачата изисква да остана на поста, каза аш-Шараа, като добави: „Ако смятам, че трябва да остана на власт, ще остана“./БГНЕС