Представените в парламента на Северна Македония албански партии ще подкрепят конституционните промени за вписването на българите в Конституцията, ако формулировката в нея за "езика, говорен от 20 процента от гражданите", бъде заменена с "албански народ и албански език“, отбелязва македонската редакция на Радио "Слободна Европа“, предаде "Фокус".
БЕСА и "Алианс за албанците“ бяха сред първите парламентарно представени партии, които изложиха искането и които смятат, че старата формулировка е обидна за албанците. След това към тях се присъедини "Демократическа партия на албанците“ (ДПА). Партията прие резолюция, която гласи, че членът в конституцията и формулировката за "20-те процента“ трябва да бъдат променени с "албански народ, албански език“. Лидерът на ДПА Мендух Тачи проведе среща с председателя на "Демократичен съюз за интеграция“ (ДСИ) Али Ахмети, на която обсъдиха въпроса. И двете партии са част от управляващото мнозинство в парламента, ДПА с един депутат, а ДСИ с 15.
От БЕСА наскоро обявиха, че по тази тема ще отправят покана към партиите от албанския блок за среща с цел обединение на "албанския политически фактор, за да премахнем унизителни термини като "20-те процента" и да дефинираме албанския език в конституцията според общите ни определения".
От ДСИ обаче казват, че сега не е моментът за подобни промени. Първият вицепремиер Артан Груби обяви по-рано, че неговата партия ДСИ ще се застъпи за по-сериозен социален дебат, за да може Конституцията да претърпи други по-сериозни промени, освен вписването на българите и други народи и промяната на формулировката за "20-те процента“ .
ДСИ настоява за сериозен анализ на всички недостатъци в Конституцията, включително начина на избиране на президента на държавата. Предложението е той да бъде избиран в парламента, а не на преки избори. Този и други въпроси изискват консенсус от всички партии и процесът трябва да се проведе в парламента, подчерта Груби.
Фактор
БЕСА и "Алианс за албанците“ бяха сред първите парламентарно представени партии, които изложиха искането и които смятат, че старата формулировка е обидна за албанците. След това към тях се присъедини "Демократическа партия на албанците“ (ДПА). Партията прие резолюция, която гласи, че членът в конституцията и формулировката за "20-те процента“ трябва да бъдат променени с "албански народ, албански език“. Лидерът на ДПА Мендух Тачи проведе среща с председателя на "Демократичен съюз за интеграция“ (ДСИ) Али Ахмети, на която обсъдиха въпроса. И двете партии са част от управляващото мнозинство в парламента, ДПА с един депутат, а ДСИ с 15.
От БЕСА наскоро обявиха, че по тази тема ще отправят покана към партиите от албанския блок за среща с цел обединение на "албанския политически фактор, за да премахнем унизителни термини като "20-те процента" и да дефинираме албанския език в конституцията според общите ни определения".
От ДСИ обаче казват, че сега не е моментът за подобни промени. Първият вицепремиер Артан Груби обяви по-рано, че неговата партия ДСИ ще се застъпи за по-сериозен социален дебат, за да може Конституцията да претърпи други по-сериозни промени, освен вписването на българите и други народи и промяната на формулировката за "20-те процента“ .
ДСИ настоява за сериозен анализ на всички недостатъци в Конституцията, включително начина на избиране на президента на държавата. Предложението е той да бъде избиран в парламента, а не на преки избори. Този и други въпроси изискват консенсус от всички партии и процесът трябва да се проведе в парламента, подчерта Груби.
Още от Свят
Израелската армия започна военна операция в Газа
Израелски танкове заемат позиции източно от бежанския лагер Нусейрат в контролираната от терористичната организация "Хамас" територия
The New York Times: Лидерите на САЩ, Русия и Китай за първи път имат тристранна среща на върха
Според оценки на западните разузнавателни служби, Путин не е готов да започне сериозни преговори за мирно споразумение за Украйна, дори докато се готви за срещата с президента Тръмп
Съветът за мир на Тръмп: И Израел, и "Хамас" не изпълняват ангажиментите си за прекратяване на военните действия в Газа
"С всеки изминал ден, в който Израел продължава да нанася удари по цели на "Хамас", той отлага възможността да се провери на практика дали движението ще изпълни ангажиментите си по пътната карта", се посочва в доклада.