Организирането и провеждането на изборите ще е изключително сложно. Дали ще са през март или през май, все още не знаем в чия мелница налива вода. Това коментира в ефира на БНР доц. Александър Христов, преподавател по политическа комуникация и изборни кампании.

По думите му по-строгите и продължителни мерки отнемат от възможността на управляващите да спечелят.

Всяко действие оттук нататък в месеците до изборите може да се тълкува като предизборна кампания. Всеки затворен ден намалява шансовете и възможността управляващите да спечелят изборите, смята Христов.

Обвинението, че хората са лоши и не спазват мерките, което върви от април насам, носи негативен заряд и може да се обърне срещу онези, които го отправят, посочи преподавателят. Затова премиерът Бойко Борисов е внимателен и се старае да не влиза в директни обвинения към хората, изтъкна още той.

„Хората са объркани и те показват тази своя обърканост. Виждаме го дори в ситуации, в които те се тълпят пред един магазин, за да купят подаръци, защото някакви други магазини са затворени“, коментира преподавателят. Според него вместо по подобаващ начин да бъдат обяснени мерките, това бива заместено от обвинения.

„Комуникацията трябваше да започне много по-рано. Изведнъж видяхме миналата седмица как в нищото, в средата на пандемията, се приема някакъв план, актуализиран – това дава сигнали за закъснели действия, за некоординирани действия“, отбеляза доц. Христов.

Напрежението, недоверието, разнопосочните мнения се отразяват и върху доверието към ваксината, заяви Александър Христов, според когото има „огромни нива на недоверие" и на нежелание на хората да се ваксинират.

Според Александър Христов ръстът на заболелите със сигурност ще повлияе върху избирателната активност, а това може да изкара на повърхността по-малки политически сили, които са вън от статуквото и вече "започват да се появяват, да изкарват нос.“