На уебсайта на Датската служба за сигурност и разузнаване (PET) беше публикувано изявление на ръководителя на разузнавателната служба Фин Борх Андерсен, който призова европейските държави да си сътрудничат по-тясно в условията на нарастващата хибридна война на Русия. По време на закритата част на заседанието на Съвета на ЕС по правосъдие Андерсен подчерта задачите на европейските служби за сигурност за противодействие на хибридната заплаха от Русия в светлината на настоящата ситуация със сигурността в Европа.

„Русия води хибридна война срещу Европа, а руските разузнавателни служби са отговорни за конкретни атаки в редица европейски държави. Към това се добавят добре познати заплахи за Европа, като тероризъм и екстремизъм, както и изключително бързо технологично развитие“, отбеляза ръководителят на PET. Андерсен добави, че в тази връзка „трябва да продължим и

засилим тясното сътрудничество с ЕС в областта на сигурността, 

защото само по този начин „ще можем да се справим с бързо променящите се заплахи“.

Дания е особено интересна държава-членка на НАТО за Русия, тъй като контролира стратегически важния вход към Балтийско море, през който преминават ключови търговски и военни пътища. Като транзитна държава, тя играе важна роля в осигуряването на логистика и комуникации в контекста на укрепване на източния фланг на Алианса. Същевременно Дания включва Гренландия - територия с изключително геополитическо значение, поради местоположението си между Северна Америка и Европа, както и близостта си до Арктика, където интересите на водещите световни сили все повече се пресичат. Това са арктическите острови Шпицберген, където присъства и Русия. Именно комбинацията от контрол над Балтийско море и притежание на арктическа територия прави Дания важен елемент в системата за възпиране на руските заплахи.

Дания е един от най-последователните поддръжници на Украйна, като активно я подкрепя в лицето на руската агресия. Копенхаген предоставя военна, политическа и финансова помощ, по-специално е сред лидерите в доставките на съвременни оръжия. Тази позиция се дължи не само на солидарност, но и на разбирането, че сигурността на Украйна е пряко свързана със сигурността на европейските държави. Подкрепяйки Киев, Дания всъщност 

укрепва отбранителните способности на целия източен фланг на НАТО

и противодейства на по-нататъшното разширяване на Русия. В отговор на нарастването на руската военна активност, Дания засилва отбранителните мерки в Гренландия. Сред новите стъпки е разширяването на морската отбрана на острова, по-специално използването на патрулни самолети за наблюдение и борба с подводници. Тези действия позволяват да се засили контролът върху северните подходи към НАТО и да се предотврати разширяването на руското присъствие в Арктика. По този начин арктическото направление се превръща 

в ключов елемент от дългосрочната стратегия на Копенхаген 

в областта на националната сигурност. Успоредно с военните предизвикателства, Дания е изправена пред ескалация на информационните и кибероперациите, които са неразделна част от руската хибридна война. В навечерието на местните избори страната преживя мащабни кибератаки срещу държавни ресурси, общини и отбранителни предприятия. Проруската групировка NoName057, която действа в синхрон с информационните наративи на Кремъл, пое отговорност за атаките. Това подчертава необходимостта от всеобхватна координация между съюзниците за защита на критичната инфраструктура и гражданските институции. Засилването на руските хибридни операции представлява пряка заплаха не само за Дания, но и за целия европейски регион. 

Москва се стреми да дестабилизира политическите системи на западните страни, използвайки дезинформация, кибератаки и инструменти за влияние. Тези действия са насочени към отслабване на подкрепата за Украйна и създаване на вътрешни конфликти в ЕС. В резултат на това руската агресия се превръща в системна заплаха, която изисква координирана стратегия за отговор на ниво НАТО и ЕС. Важен компонент от хибридната стратегия на Русия е използването на 

дронове като инструмент за разузнаване, провокация и натиск 

върху европейските държави. Руските дронове заснемат движението на военни кораби, критични съоръжения и маршрути за доставки на енергия, създавайки постоянен фон на напрежение. В някои случаи използването им е насочено към тестване на реакцията на НАТО и проверка на слабостите на отбраната. Това превръща въздушното пространство и морската инфраструктура в една от основните рискови зони. В контекста на войната срещу Украйна Русия все по-агресивно демонстрира готовността си да разшири обхвата на своите неприятелски действия срещу Запада. От изстрелване на дронове над военни и инфраструктурни съоръжения до манипулиране на миграционните потоци - всички тези инструменти имат една цел: да отслабят единството на демократичните държави. 

Дания, като транзитна и морска държава, е особено уязвима към подобни форми на натиск. Това изисква засилено взаимодействие със съюзниците, за да се минимизират рисковете. Съвместното противодействие от Запада се превръща в ключов фактор за неутрализиране на руските хибридни операции. Европейските страни се нуждаят от координирани механизми за бърз обмен на разузнавателна информация, инструменти за колективна киберзащита и унифицирани стандарти за реагиране при инциденти. Разнородните действия на отделните страни не могат да спрат стратегията на Кремъл, която действа едновременно в политическата, дигиталната, икономическата и военната сфера. Само консолидирана позиция може да гарантира стабилността и защитата на демократичните общества.