Мигрантите са най-голямото предизвикателство, най-голямата опасност за стабилността на Европа през последните 20-30 години, заяви в интервю за БНР германският политолог Александър Рар.

„Има разкол в обществото не само в Германия, но и в Европа. Заради това Европа се намира в голяма опасност, има криза на идентичността, именно заради емигрантите“, коментира той. Рар подчерта, че в Германия има две коренно различни гледни точки по отношение на кризата с бежанците и мигрантите. „Много хора наистина се страхуват от ислямизацията на Германия и на Европа. Те не могат да проумеят защо толкова хора, много от тях нелегални, някои от тях терористи или радикали, или пък свързани с криминални структури, са „канени” да дойдат в Европа. Не могат да си обяснят защо бежанците трябва да получават такива пари, каквито получават и германските безработни. Много германци отхвърлят тази идея и искат политиците да преустановят потока на бежанци в Германия. /…/ Другата концепция е, че част от германския елит иска да построи най-хуманитарното общество на земята. Те смятат, че може да построи такова общество и да научи останалия свят как да живее по този модел. /…/ Тези две концепции се борят толкова жестоко, че даже правителството може да падне заради това“, посочи политологът.

Политологът коментира политиката на германския канцлер: „Меркел е за открити граници вътре в Европа, но тя сега е принудена, тъй като така искат европейците, да поддържа засилване на контрола върху външните граници на Европа. Затова тя каза, че Унгария се справя много добре с удържането на външните граници на Европа. Това беше сензационнно заявление. Проблемите с бежанците ще продължат, това е най-голямото предизвикателство за Европа“.

Александър Рар припомни, че всички представители на службите казват, че не трябва да се отварят границите така, както направи Меркел.

„Това беше нейно лично решение. Тя направи грешка. Тя поиска да влезе в историята, изричайки следната фраза: „Аз не искам нови стени в Европа!“. На нея й се стори, че Унгария издига стена срещу мигрантите и че тя е призвана да разруши тази стена. Меркел искаше именно по този начин да влезе в историята. И направи огромна грешка. Тя мислеше, че ще бъде носена на ръце, считаше, че нейната гледна точка ще бъде популярна в Европа, но се оказа, че не е така. Най-после тя разбра това, че няма да влезе в историята красиво“, смята Рар.

Тръмп се опитва да разруши основите, на които е поставена западната система и трансатлантическата солидарност, смята още Александър Рар и обясни: „Той директно говори, че не знае дали ЕС ще оцелее, дали НАТО ще продължи да съществува. Той каза, че може би Крим ще бъде признат, че принадлежи на Русия. Доналд Тръмп е изключително неординерен човек. И неговата политика променя западния свят. Старите съюзници като Меркел и Макрон се чудят какво става, но в страни като Италия, Полша и дори Великобритания много скоро ще се появят нови съюзници на САЩ, тоест съюзници на новата политика на САЩ. Може да се каже, че политиката на Тръмп разделя Европа. Той е симпатичен на много хора и те го подкрепят. Вече не съществува онова единно съюзничество на Запад, което познаваме“.

Според него на Америка вече не й е нужен този стар Запад, който досега съществуваше: „За да останат в Европа, САЩ трябва да ограничават влиянието на своя съперник Русия така, че всъщност най-голямата по територия страна в Европа да не бъде в Европа. Затова САЩ винаги много остро се обявяват срещу концепциите на Германия и Франция за някаква нова източна политика. Според Германия и Франция Европа не бива да е срещу Русия, а трябва да бъде заедно с Русия. Докато Америка винаги настоява за една Европа без Русия. И за съжаление в това отношение Америка се поддържа от почти всички източноевропейски страни. Аз мисля, че това е огромно заблуждение на източноевропейските елити, че Европа би могла да бъде срещу Русия. Сега нещата са такива и Америка в съюз с източноевропейците строи своята Европа, в която няма място за Русия. В резултат виждаме, че Русия се ориентира към Китай, Индия, Турция. Европейският съюз може да оцелее, само ако се превърне в съюз, ориентиран към икономиката, съюз, в който реалните интереси доминират над фиксацията върху либералните ценности, а икономическите въпроси стоят над идеите за създаването на съединени европейски щати. Народите на Европа вече не искат това“.