Финландският президент определя като „безотговорно“ прехвърлянето на преговорите за мир в Украйна към американската администрация
Европейските лидери трябва да възстановят прекия диалог с руския президент Владимир Путин и да участват активно в преговорите за прекратяване на войната в Украйна. Това заяви финландският президент Александър Стуб в интервю за британския вестник „Файненшъл таймс“ (Financial Times). Той определи като „безотговорно“ решението на европейските държави на практика да оставят дипломатическите усилия за прекратяване на конфликта в ръцете на американската администрация.
Според Стуб Европа не може да си позволи да бъде страничен наблюдател в процес, който ще определи не само бъдещето на Украйна, но и архитектурата на сигурността на целия континент за десетилетия напред.
Финландският президент предупреждава, че европейските държави са изправени пред исторически избор – дали да допуснат повторение на Ялтенската конференция от 1945 г., когато великите сили договарят следвоенното устройство на Европа и разделянето ѝ на сфери на влияние, или да защитят принципите на Хелзинкския заключителен акт от 1975 г., поставил основите на нов модел на отношения между Изтока и Запада.
„Ялта“ в този контекст означава опасност големите сили да вземат решения за съдбата на по-малките държави без тяхното съгласие. „Хелзинки“, обратно, символизира международен ред, основан на суверенитета, териториалната цялост и правото на всяка държава сама да определя външнополитическия си курс.
Европа не трябва да отстъпва дипломатическата инициатива на Вашингтон
Призивът на Стуб идва на фона на засилените дипломатически усилия на администрацията на американския президент Доналд Тръмп за постигане на споразумение между Москва и Киев.
Финландският държавен глава признава ролята на американските преговарящи за възобновяването на дипломатическия процес, но предупреждава, че интересите на Европа не могат да бъдат представлявани единствено от Вашингтон.
По думите му европейските държави трябва да имат собствена стратегия, обща позиция и конкретен план за разговори с Москва. Сред темите, които според Стуб трябва да бъдат включени в преговорите, са гаранциите за сигурността на Украйна, териториалните въпроси, следвоенното възстановяване на страната, прекратяването на огъня и бъдещите отношения между Русия и Европа.
Финландският президент подчертава, че техническите преговори между представители на различните страни няма да бъдат достатъчни за постигането на трайно споразумение. Необходима е политическа ангажираност на най-високо равнище, включително от страна на Путин.
Стуб предлага създаването на европейска преговорна група с участието на Франция, Германия, Италия, Полша, Великобритания, Европейския съюз и НАТО.
Той заявява, че териториалните решения за Украйна трябва да бъдат вземани от самите украинци, а не да бъдат договаряни от други държави без тяхното участие. Финландският президент подкрепя и перспективата Украйна в крайна сметка да стане член на НАТО.
Първи директен разговор с Путин след продължително дипломатическо прекъсване
Призивът на Стуб не е само теоретична позиция. На 27 октомври финландският президент и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре проведоха около 90-минутен телефонен разговор с Владимир Путин – рядък пряк контакт между руския лидер и представители на европейски държави, подкрепящи Украйна.
Целта на разговора беше да бъдат предадени директно на Кремъл послания във връзка с предстоящите мирни преговори. Инициативата беше осъществена след консултации с украинския президент Володимир Зеленски и американски представители.
Стуб определи разговора като откровен и съдържателен, но призна, че позициите на Москва и европейските държави остават значително раздалечени.
Според информация на „Файненшъл таймс“ Путин е отделил значителна част от разговора на собствената си интерпретация на историческите причини за конфликта, вместо да се съсредоточи върху конкретни стъпки за прекратяване на военните действия.
Инициативата на двамата северноевропейски лидери предизвика и критики в Европа. Датският премиер Мете Фредериксен изрази скептицизъм, като предупреди, че подобни контакти трябва да бъдат координирани между европейските партньори. Шведският премиер Улф Кристершон също изрази резерви относно липсата на предварително съгласувана обща европейска позиция.
Това разкрива един от основните проблеми пред европейската дипломация – желанието за възстановяване на диалога с Москва съществува, но няма пълно единство по въпроса кой трябва да води разговорите и при какви условия.
Какво означават Ялта и Хелзинки за бъдещето на Европа?
Сравнението, което прави Стуб, има особено значение за Финландия заради историческия опит на страната със Съветския съюз.
Ялтенската конференция се провежда между 4 и 11 февруари 1945 г. в Крим. В нея участват американският президент Франклин Рузвелт, британският премиер Уинстън Чърчил и съветският лидер Йосиф Сталин. Тримата обсъждат следвоенното устройство на Европа, бъдещето на Германия и политическото положение в Източна Европа.
Макар да са договорени принципи за свободни избори в освободените от нацизма държави, на практика Съветският съюз постепенно установява контрол над голяма част от Централна и Източна Европа. Именно затова Ялта често се използва като символ на разделянето на континента между великите сили и на решенията, вземани без реалното участие на засегнатите държави.
Три десетилетия по-късно, на 1 август 1975 г., в Хелзинки е подписан Заключителният акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Документът е подкрепен от 35 държави, включително САЩ, Канада, СССР и почти всички европейски страни.
Той утвърждава десет основни принципа на международните отношения, сред които зачитането на суверенитета, ненарушимостта на границите, териториалната цялост, отказът от употреба на сила, ненамесата във вътрешните работи и спазването на човешките права.
Хелзинкският процес се превръща в една от основите на разведряването между Изтока и Запада през Студената война и впоследствие допринася за развитието на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
За Стуб именно тези принципи трябва да бъдат в основата на бъдещото споразумение за Украйна. Според него мирът не може да бъде постигнат чрез признаване на правото на големите държави да определят границите и политическото бъдеще на своите съседи.
Финландия има особена причина да се противопоставя на ново разделение на Европа
Позицията на Стуб е свързана и с историческия опит на Финландия в отношенията ѝ с Русия.
По време на Втората световна война Финландия води две войни срещу Съветския съюз – Зимната война (1939–1940 г.) и Продължителната война (1941–1944 г.). Страната запазва своята независимост, но губи значителни територии и в продължение на десетилетия води предпазлива външна политика, съобразена със съветското влияние.
Този модел често е наричан „финландизация“ – термин, използван за описване на ситуация, при която формално независима държава ограничава външнополитическата си свобода заради натиска на по-мощен съсед.
След края на Студената война Финландия постепенно се интегрира в западните структури. През 1995 г. става член на Европейския съюз, а през април 2023 г. се присъединява към НАТО, след като руската инвазия в Украйна промени из основи оценката ѝ за националната сигурност.
Днес Финландия има над 1300 километра обща граница с Русия и е сред държавите, за които резултатът от войната в Украйна има пряко стратегическо значение.
Затова Стуб настоява бъдещият мир да не се превръща в ново споразумение между великите сили за разделяне на Европа на сфери на влияние.
Основният въпрос: мир на всяка цена или сигурност за следващите поколения?
Призивът на финландския президент поставя пред Европа трудна дилема. От една страна, възстановяването на дипломатическите канали с Москва може да помогне за прекратяване на военните действия. От друга, прибързано споразумение, постигнато без достатъчно участие на Украйна и европейските ѝ съюзници, може да създаде предпоставки за нов конфликт.
Стуб не отрича необходимостта от преговори с Русия, но настоява те да се водят от позиция на единство и да гарантират суверенитета на Украйна и сигурността на Европа.
Посланието му е ясно: европейските държави не трябва да избират между диалога с Москва и подкрепата за Киев. Те трябва да могат да правят и двете, без да допускат бъдещето на континента да бъде решавано единствено от Вашингтон и Кремъл.
|БГНЕС, „Файненшъл таймс“, Ройтерс, АФП
Още от Свят
Съветът за мир на Тръмп: И Израел, и "Хамас" не изпълняват ангажиментите си за прекратяване на военните действия в Газа
"С всеки изминал ден, в който Израел продължава да нанася удари по цели на "Хамас", той отлага възможността да се провери на практика дали движението ще изпълни ангажиментите си по пътната карта", се посочва в доклада.
Вучич: Ще се опитат да ме убият, арестуват или лустрират
Днес той взе думата като депутат и председател на парламентарната група „Александър Вучич – Сърбия побеждава“.
Германия: Европа трябва да участва в преговорите за Украйна, без нея няма да има траен мир
„Очаквам и нямам причина да се съмнявам, че преговорите за бъдещето на Украйна ще се проведат между Русия и Украйна с участието на Европа“, заяви Вадефул по време на среща с азербайджанския си колега