Александър Томов: Знаех за смяната на Тодор Живков, имах секретна задача

"На 14 юли 1989 Георги Атанасов ми възложи секретна задача. Времето от този ден до 10 ноември беше време на конспиративност, рискове, но и вяра в неизбежната промяна, казва в интервю за Дойче веле Александър Томов, зам.-министър-председател в първото некомунистическо правителство на България. Интервюто на Александър Андреев с Томов е част от поредицата "30 години по-късно". Тя е посветена на промените в България, започнали преди три десетилетия.

***

"През 1988-89 бях съветник по икономическите въпроси на министър-председателя Георги Атанасов. На 14 юли 1989 той ми възложи да напиша доклад с аргументи за несъстоятелността на икономическата политика на Тодор Живков с акцент върху задлъжнялостта на страната. Възлагането на тази задача беше секретно, чрез бележки, които Георги Атанасов написа пред мен, след което ги прибра. Времето от юли до 10 ноември беше време на конспиративност, рискове, но и вяра в неизбежната промяна. След писмото на Петър Младенов от края на октомври 1989 следях събитията ежеминутно. Или с други думи: знаех за смяната на Тодор Живков", разказва Александър Томов.

На въпрос "Кои бяха ключовите събития през първата година след свалянето на Тодор Живков?" Томов отговаря: Най-важните събития бяха Кръглата маса и свързаните с нея първи демократични избори за Велико народно събрание. Решаващите промени обаче станаха през 1991 година:
-   На 1 февруари 1991 бяха либерализирани цените и започнаха смели икономически реформи;
-   В края на юни подписах от името на правителството разпускането на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ);
-   На 30 юли президентът Желев подписа разпускането на Варшавския договор;
-   На 12 юли приехме новата Конституция на страната, която и до днес е гарант за демократично развитие.
След тези събития България окончателно получи своята свобода и европейска посока на развитие.

През 90-те години на миналия век най-големи грешки бяха аграрната реформа и типът приватизация, включително така наречената масова приватизация. Вместо да тласне развитието напред, българската приватизация се превърна в разграбване и ликвидация на 3/4 от всички български предприятия, съществуващи към 1992. В началото на новия век постепенно в страната се установи олигархичен режим, характерен с висока корупция по високите етажи на властта. Допусна се контрол върху медиите. Като цяло България остана на последно място в Европа по всички показатели на развитие, което постоянно се констатира от нашите европейски партньори.