2025 г. приключва с поредица от негативни равносметки, показва национално проучване на агенция "Алфа Рисърч". Социолози коментират, че се задълбочава ерозията в доверието към институциите.

Някои от показателите в това отношение достигат исторически антирекорд; наблюдава се криза в партийното и национално лидерство – подкрепата за водещи политици намалява, негативизмът расте; увеличават се песимистичните очаквания за домакинствата и държавата през 2026 г.

Наблюдава се ръст на инфлацията и неяснотата за развоя на политическата ситуация през 2026 година.

На този фон обществената подкрепа за избухналите в началото на декември най-големи през последното десетилетие протести е разбираемо висока и консистентна, посочват от "Алфа Рисърч".

Политизацията на обществото и на младите поколения предполагат начало на много по-динамично развитие на електоралните процеси в сравнение с последните няколко години. Към момента се открояват няколко тенденции, които със сигурност ще продължат да търпят развитие:

-Ръст на желаещите да гласуват с около 300 000 до 500 000 души.
-Известно сближаване на вота за ГЕРБ и ПП-ДБ, което предполага още по-изострено съперничество в предизборната кампания.
-Намаляващи електорална тежест на БСП, ИТН, изчакващи позиции сред избирателите на част от националистическите формации като Възраждане и МЕЧ.

Нетърпимостта и острата конфронтация между основните политически сили, както и декларираната невъзможност за управленски коалиции между настоящите партии, кара 40% от българите (отново) да очакват нови политически субекти.

От това дали подобно очакване ще се реализира като вот за дадена партия, или не, ще зависи до голяма степен резултатът и политическата конфигурация след предсрочните парламентарни избори.

Запазва се тенденцията българите да оценяват отминаващата година като по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света. Продължава да е поляризирана равносметката за 2025 г. в личен аспект – 23% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 51% няма съществена промяна.

За последните няколко години, след ковид пандемията, няма значима динамика в личните самооценки за годината, които варират във времето в рамките на няколко процентни пункта. Най-успешна е изминаващата година за хората в активна възраст, както и за висшистите и жителите на столицата. По-неудовлетворени са възрастните и жителите на селата.

Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 10 на сто, докато за пет пъти и половина повече анкетирани (56%) си е останала по-лоша. Промените в света се оценяват позитивно от 8% от анкетираните, докато 60% са на противоположното мнение.

Тук е налице по-значим спад на отрицателните мнения от близо четиринадесет пункта и ръст в позитивните от три пункта, отбелязват социолозите. Липса на съществена промяна както за страната, така и за света констатират близо една трета от българите.