През първия си деветмесечен период трудно сформираната (не)коалиция запази едно и също, относително ниско равнище на обществено доверие. На фона на подкрепа на около една пета от българските граждани, неубедителните действия по заложените приоритети, както и напрежението в навечерието на очакваната ротация, повишават критичните оценки за дейността на институции, партии и лидери. Същевременно, опонентите на управляващите в лицето на опозицията и президента не успяват да привлекат по-високо доверие и така парламентарното мнозинство се оказва в ролята и на най-силния си критик, и на алтернатива на самото себе си.

Това са основните изводи от регулярното проучване на обществените нагласи, реализирано от агенция Алфа Рисърч сред 1000 души, в периода 27 февруари – 3 март 2024 г.

Оценка за дейността на правителството. Очаквания за ротацията.

Седмици преди първата по рода си ротация в изпълнителната власт, дейността на кабинета се ползва с одобрението на 21.1% от българите – колкото е била и стартовата му подкрепа от преди девет месеца. По-значима е динамиката в неодобрението, което нараства от 37% при сформирането му до 52.9% към момента. Аналогична, макар и с по-малка амплитуда е тенденцията в оценките за премиера Николай Денков: одобрение от 23.6% (в сравнение с 26% при встъпването в длъжност) и ръст на неодобрението от 30% до 42.4% за същия период.

Мария Габриел, която се очаква да поеме поста на министър-председател, е сред малкото политически представители в страната с позитивен рейтинг – 34.7% положителни срещу 25.2% отрицателни оценки. Очакванията за дейността на кабинета „Габриел“ са преобладаващо неутрални, но благодарение на персоналното доверие към нея оптимизмът надделява над песимизма: 20% смятат, че правителството ще работи по-добре срещу 15% - че ще работи по-лошо.

Нарасналото през последните седмици напрежение между участниците в управлението поляризира отношението към кабинета „Денков“ сред собствените им симпатизанти. В началото на март преобладаващо одобрение за него имат единствено привържениците на ПП-ДБ. Сред избирателите на ГЕРБ доминира недоверието, а оценките на симпатизантите на ДПС са в двете крайности. По отношение на кабинета „Габриел“, обратното, единствено привържениците на ГЕРБ се открояват с доминиращо положителни очаквания (59% срещу едва 2%, че ще работи по-лошо). Избирателите на ПП-ДБ са умерено критични, а тези на ДПС заемат неутрална позиция. Сред симпатизантите на останалите партии е налице своеобразен консенсус: отрицателна оценка за работата на правителството до момента и очаквания, че управлението ще продължи по същия начин след ротацията.

Независимо от (не)коалиционното напрежение, най-голяма част от обществото (40%) смята, че правилното решение за страната е ротацията да се състои. Други 27%, основно избиратели на БСП, „Възраждане“, но и на ДПС виждат по-добър изход в избори 2 в 1 заедно с европейските.

Оценка за дейността на институциите

Силно критична продължава да е и оценката за дейността на основните институции в страната. Доверието в парламента е замръзнало на 7% одобрение и 62% неодобрение. Отношението към настоящия му председател Росен Желязков е по-позитивно в сравнение с това към институцията – 21% положителни, 52% неутрални и 27% отрицателни оценки. По-сдържани са очакванията към вероятния следващ председател на НС Атанас Атанасов – 13% положителни, 46% неутрални и 41% отрицателни.

Президентът Румен Радев запазва равнището си на доверие от края на 2023г.– 39% одобрение срещу 38% неодобрение и 23% неутрално отношение. За разлика от първия му мандат, когато ветрилото на обществена подкрепа за него беше значително по-широко, към момента тя идва основно от позиционирани вляво и споделящи проруски нагласи избиратели – на БСП, Възраждане, Левицата, негласуващи.

Казусът „Нотариуса“ отново постави на първа линия темата за нерегламентираните взаимоотношения между политическа, съдебна власт и икономически интереси. В лабиринта от сложно преплетени сюжети в обществото остава усещането за мрежи от обвързаности на най-високо равнище, а действията на ангажираните с разплитането им институции се ползват със силно недоверие. Оценките за работата на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов остават на нивото на неговите предшественици – 5% положителни, 52% отрицателни и 43% неутрални.

Казусът „Нотариуса“: оценка за мрежите на влияние и очакване за развръзка

Напрежението в съдебната система през последните дни ескалира с нови разкрития за мрежи от зависимости, което за пореден път остро поставя въпроса къде обществото вижда корена на проблемите. Едва 4% смятат, че разкритията засягат криминални действия и изнудване на ниско ниво. 17% са на мнение, че зависимостите достигат и спират до висшите етажи на прокуратурата и съда. Мнозинството, 70%, са на мнение, чe в тези мрежи са замесени и политици. Което е още един източник на ерозия на доверието към политическата класа.

Респективно, прекъсването на този порочен кръг се вижда в радикални действия с ясни и прозрачни последствия. Според обществото рецептата, за да бъдат прекъснати тези обвързаности и решаване на дела чрез изнудване включва действия, които да доведат до осъдителни присъди на виновни магистрати и политици (66%), разкриване на замесените политици (55%) и оповестяване на имената на висшите представители на съдебната власт, които са ходили в закритите клубове и са предрешавали хода на делата (49%). На по-заден план остават структурно-кадровите мерки, включващи пълна смяна на съдии и прокурори по висшите етажи (38%), както и законодателните реформи в съдебната система (34%). Като най-малко ефективна се припознава персоналната смяна на главния прокурор (20%) без други съпровождащи механизми - мярка, за която дълго се считаше, че е разковничето на проблема, но след като беше реализирана през миналата година слабостта ѝ стана видима в широк обществен план.

Обществени нагласи по геополитически теми: две години от инвазията на Русия в Украйна, смъртта на Алексей Навални

Две години след инвазията в Украйна и броени дни след смъртта на Алексей Навални, непосредствено преди президентските избори Алфа Рисърч измери обществените нагласи към управлението на Русия, нейния лидер, и евентуалните заплахи към сигурността на общността от държави към която принадлежи и България. В българското общество доминира мнението, че за смъртта на руския опозиционен лидер Алексей Навални е отговорен режимът в Кремъл. Независимо от опитите да се държи в неизвестност конкретната причина и така да се размие отговорността, за 58% от пълнолетните българи действията на управляващите в Русия са довели до физическото премахване на критика на Путин. На противоположното мнение са 20%, а други 22% се затрудняват да преценят.

Очакванията за честността на предстоящите президентски избори в Русия логично, са преобладаващо песимистични. Премахването на реалната опозиция, било то физически или административно (чрез отказ на регистрация за участие) води до убедеността на 55% от сънародниците ни, че президентските избори няма да бъдат свободни и честни. Оптимизъм изразяват едва 18%, а за 27% ситуацията остава неясна. Сред симпатизантите на всички партии у нас, с изключение на тези от „Възраждане“ доминира разбирането, че управлението в Кремъл е отговорно за смъртта на опозиционера и че президентските избори няма да са честни.

Във външнополитически план войната в Украйна продължава в значителна степен да вълнува българите и близо 2/3 споделят, че са я обсъждали с близките си през последните няколко седмици. Агресията на Русия е не само тема за разговор, но и повод за сериозни притеснения сред преобладаващата част от българите (58%) с опитите си да отслаби ЕС и НАТО, към които принадлежи и България. На този фон управлението на Владимир Путин продължава да се разглежда негативно. Нагласите към него радикално се промениха след нападението над Украйна, а случаи като смъртта на А. Навални ги затвърждават. Към днешна дата неодобрението на българите към него достига 62% срещу 20% одобрение.

Въпреки политическите скандали и кризи у нас, събитията свързани с управлението в Русия ни помагат да си дадем сметка, че България е извървяла дълъг цивилизационен път в парламентарната демокрация, а принадлежността ни към ЕС и НАТО са предпоставка за икономически просперитет, споделяне на ценности и гаранции за сигурността.

Доверие в партийни лидери и електорални нагласи

Въпреки декларираната от всички партии готовност да се изправят пред съда на избирателите, последните не са склонни да ги кредитират с различно доверие, от това преди една година. Скандалите трупат напрежение, което може да доведе и до по-резки промени, но към момента тази протестна енергия не намира ясен изразител. Лидер в предпочитанията на твърдо решените да гласуват в национални избори е ГЕРБ с 23.7% и преднина от 4.5 пункта пред настоящите си партньори ПП-ДБ (19.2%). Бойко Борисов запазва позицията си на най-одобряван партиен лидер с 21.6% доверие, но и съществен дял недоверие – 51%. Съпредседателите на „Продължаваме промяната“ обаче търпят имиджови щети през последните месеци и към момента Асен Василев има 13.8% доверие срещу 61.1% недоверие, а Кирил Петков – 13.1% доверие срещу 64.3% недоверие. По-положително е отношението към съпредседателя на ДБ Христо Иванов – 15.2% доверие срещу 49.7% недоверие.

Третата позиция в потенциален парламентарен вот е за „Възраждане“ (12.8%), които също търпят известна ерозия в резултат от вътрешно-партийните сътресения, но остават основните, които събират радикалния вот. Персоналното доверие в Костадин Костадинов към момента е 15% одобрение срещу 57.2% неодобрение.

9.7% подкрепа за ДПС и предизвикателство за изграждане на личен авторитет от новите съпредседатели на Движението, които влизат в ръководството на партията с подкрепата на около 50 на сто от собствените ѝ симпатизанти. На национално равнище, Джевдет Чакъров получава 8.7% доверие и 48.1% недоверие, а Делян Пеевски – 5% доверие и 74.4% недоверие.

БСП запазва подкрепа от 9.6%, а лидерът Корнелия Нинова – 12.2% одобрение срещу 56.1% неодобрение. Готови да дадат гласа си за ИТН са 5.1%, а отношението към лидера му Слави Трифонов е 12% положително срещу 51.6% отрицателно.

7.7% са решените да подкрепят друга партия, а 12.3% - се колебаят за кого да гласуват.

Изостреният политически тон между управляващите мобилизира най-твърдите им избиратели, но демотивира колебаещите се и така стопира възможността за по-устойчива обществена подкрепа за ротационните кабинети. Тази ситуация крие потенциал за изненади, на които можем да станем свидетели още на предстоящите в началото на юни евроизбори.

Настоящото изследване е проведено в периода 27 февруари – 3 март 2024 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.