След поредицата публични изяви на директорът на Националният исторически музей (НИМ) Божидар Димитров, които не бяха приети еднозначно от учени, интелектуалци и граждани, историкът получи предложение да стане академик в алтернативната на БАН организация - Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), съобщава Mediapool.bg.
Организацията подкрепя шефа на НИМ за "патриотичната му и безкористна дейност за защита на българското историческо наследство и пропагандиране на българската култура".
Това се казва в писмо от председателя на БАНИ акад. проф. д-р Григор Велев до директора на НИМ Божидар Димитров. Писмото е получено в петък в НИМ и текстът му беше разпространен до медиите от Божидар Димитров.
"Безродници винаги е имало. За радост на нацията те са малко, но твърде кресливи. Горе главата, ние сме с Вас", се казва в писмото, подписано от акад. проф. д-р Григор Велев, председател на БАНИ.
Решението да подкрепят Божидар Димитров, срещу когото има подписка с искане да бъде пенсиониран заради разигралия се водевил с "живата вода" от Плиска, е взето от управителния съвет на БАНИ преди седмица, каза акад. Григор Велев пред Mediapool. "Убедени сме, че проф. Димитров защитава българската национална кауза", допълни той.
Григор Велев уточни, че Божидар Димитров все още не ги е уведомил дали ще става член на БАНИ.
Процедурата да стане академик не е лесна и изисква представянето на редица документи съгласно устава на организацията. За член на БАНИ в отделение за наука, Божидар Димитров трябва да представи копия от дипломите за научна степен и звание, автобиография (CV), списък на научните трудове, самооценка на научното творчество и две препоръки от членове на Академията. Освен това ще трябва да плати и встъпителна такса от 100 лв. и 60 лв. за тога.
След това се събира комисия от 17 души, половината от които са историци, която ще разгледа документите и ще се произнесе по случая, обясни Григор Велев. По думите му процедурата ще отнеме не по-малко от два месеца.
Българската академия на науките и изкуствата е основана през 2004 г. в Хасково като продължение на закритата през 1947 г. от комунистите организация. На практика тя се явява алтернатива на БАН, което предизвика остра реакция от Българската академия на науките, чиито членове не признават организацията и раздаваните от нея титли и звания.
В управителния съвет на БАНИ, освен председателят му акад. проф. д-р Григор Велев, влизат още акад. Румен Леонидов – поезия, акад. проф. д-р Миладин Апостолов - медицина, акад. проф. д-р Петко Тодоров – медийни комуникации, и акад. проф. д-р Иван Харалампиев – езиковед.
