Малкото, но дръзко американско списание American Thinker публикува статия, в която предлага незабавна военна намеса на САЩ във Венецуела като „най-умната стъпка“. Оказва се, че дори миграцията на венецуелските граждани в по-богати страни също е част от плана на на държавния глава на Руската федерация Владимир Путин. Въпреки това материалът призовава САЩ да проявят сдържаност. И дори доктрината „Монро“, която определя интересите на Вашингтон в западното полукълбо, не може да попречи на изпращането на руски военни във Венецуела.

Агенция „Фокус“ представи превод на статията. Публикумаве част от него. 

На юг на нашия континент се случват интересни неща. Въпреки доктрината „Монро“, или може би тъкмо заради нея, Русия изпрати войници във Венецуела. Неотдавна Путин заяви, че е готов да повтори сценарий на Карибската криза и да провери дали някой е в състояние да предприеме нещо в подобна ситуация. 
Доналд Тръмп даде да се разбере, че не иска да изпраща войници във Венецуела. Специалният пратеник във Венецуела Елиът Ейбръмс всъщност изключи възможността за военна намеса - засега. Някои видяха в изявленията му опит за печелене на време, а аз мисля, че на дипломатическия език това означава бдително чакане.
Многократно сме се намесвали във вътрешните работи на страните от Латинска Америка. Тази история, особено по отношение на Венецуела, трябва да бъде взета под внимание при всяко от нашите действия. Поради тази причина ми се струва, че незабавната военна намеса на САЩ е най-умната стъпка.
Не трябва обаче да изключваме други възможности за действие. Само думи не са достатъчни. Ако изхождаме от факта, че нашите и руските войски не трябва едновременно да бъдат на едно и също бойно поле, тогава има смисъл да се окаже известно съдействие на Колумбия на нейната граница с Венецуела. Авиация. Много авиация. Военни кораби на брега на Венецуела от двете страни на Панамския канал също ще помогнат в борбата срещу трафика на наркотици.
Основният нарушител на спокойствието тук е Влад Путин. Режимът на Николас Мадуро дължи на Русия милиарди за услугите, предоставяни в миналото, но не затова Путин изпрати войници във Венецуела. Той сложи ръка върху Европа благодарение на природния газ и сега иска да направи същотот в Южна Америка. 
Но ние стоим на пътя му. 
Путин възнамерява да дестабилизира Южна Америка, за да има повече бежанци, създаващи проблеми на нашата граница, да подбуждат размирици и да предизвикват безредици в целия регион. Контролът над Венецуела означава контрол над най-големите петролни запаси на нашата планета. А това позволява контролиране на значителна част от Южна Америка.
В тази ситуация се появяват лостове за натиск върху Китай, който няма собствен петрол, но контролира Панамския канал. И за натиск върху Япония, която също няма нефт и затова е склонна да се ангажира с изнудване.
Представете си, че трите най-мощни икономики в Европа и Далечния изток са слабо защитени от вашата страна.
Основното тук е геостратегическата сила, реализирана чрез петрола. През последните 10, 20 или дори 40 години това не се е променило . Но играчите и личностите се промениха. Може би дори не сме основна цел на Путин. Китай и Русия имат дълга граница и трудна съвместна история и затова не може да се изключи, че Путин иска да впечатли Си Дзинпин. Изпращайки войските си във Венецуела, той подготвя плацдарм за удушаване на Панамския канал от Каракас.
От страна на Путин, това е голям залог, защото „хващането за гърлото“ на двете най-големи световни икономики (китайската и японската) и на двата най-опасни военни противника (Китай и Америка) са много рисковани. Но този мъж показа, че притежава ума, арогантността и бързината, за да играе тази игра. Той се надява да постигне това, което нацистите в средата на 30-те години на миналия век: да действат бавно и бавно, за да не предизвикат подозрения и постепенно да укрепят позициите си. Не мисля, че Путин иска да започне война. Но ми се струва, че той иска да види колко далеч ще може да отиде, докато не получи синина под окото.