Нобеловата награда за литература бе присъдена на американската поетеса Луиз Глюк, "за нейния безпогрешно поетичен език, който със свирепа красота превръща индивидуалното съществуване в универсално". Луиз става шестнайсетата жена, получила Нобела за литература.
Обосновавайки решението, Андреас Олсон, председател на Нобеловия комитет, каза, че "Гласът на Глюк е откровен и безкомпромисен и е сигнал за това, че поетът иска да бъде разбран. Тя притежава хумор и хапливо остроумие.
Даже при положение че автобиографичният ѝ бекграунд заема място в творчеството ѝ, тя не е изповеден поет, а търси универсалното... Трите характеристики, които обединяват и често се повтарят в творчеството ѝ: темата за семейния живот, суровата, но и игрива интелигентност, и изтънченото чувство за композиция".
Луиз Глюк е родена през 1943 г. в Ню Йорк в семейството на еврейски емигранти от Австро-Унгария. Учи в Колумбийския университет, но го напуска, преди да получи диплома. По-късно преподава английски в колеж в Масачузетс, става преподавател в Йейл, в Бостън и Айова. Днес живее в Кеймбридж, Масачузетс.
Глюк е член на Американската академия за изкуства и литература, канцлер е на Академията на американските поети. Носител е на няколко големи литературни награди, сред които титлата „поет лауреат на САЩ”. Носителка е и на "Пулицър" и на Националната награда за книга на САЩ, на Националния хуманитарен медал.
Ден преди обявяването на наградата, фаворитка сред букмейкърите беше Марис Конде, 82-годишната писателка от Гваделупа. Тя беше сочена като най-вероятния носител на наградата, сред останалите фаворити се открояват все женски имена: Маргарет Атууд, Людмила Улицка, Джойс Каръл Оутс, Ан Карсън.
У нас Глюк е непозната, нейни стихове са излизали в различни онлайн издания в превод на Пейчо Кънев, както и на Людмила Калоянова.
Фактор
Обосновавайки решението, Андреас Олсон, председател на Нобеловия комитет, каза, че "Гласът на Глюк е откровен и безкомпромисен и е сигнал за това, че поетът иска да бъде разбран. Тя притежава хумор и хапливо остроумие.
Даже при положение че автобиографичният ѝ бекграунд заема място в творчеството ѝ, тя не е изповеден поет, а търси универсалното... Трите характеристики, които обединяват и често се повтарят в творчеството ѝ: темата за семейния живот, суровата, но и игрива интелигентност, и изтънченото чувство за композиция".
Луиз Глюк е родена през 1943 г. в Ню Йорк в семейството на еврейски емигранти от Австро-Унгария. Учи в Колумбийския университет, но го напуска, преди да получи диплома. По-късно преподава английски в колеж в Масачузетс, става преподавател в Йейл, в Бостън и Айова. Днес живее в Кеймбридж, Масачузетс.
Глюк е член на Американската академия за изкуства и литература, канцлер е на Академията на американските поети. Носител е на няколко големи литературни награди, сред които титлата „поет лауреат на САЩ”. Носителка е и на "Пулицър" и на Националната награда за книга на САЩ, на Националния хуманитарен медал.
Ден преди обявяването на наградата, фаворитка сред букмейкърите беше Марис Конде, 82-годишната писателка от Гваделупа. Тя беше сочена като най-вероятния носител на наградата, сред останалите фаворити се открояват все женски имена: Маргарет Атууд, Людмила Улицка, Джойс Каръл Оутс, Ан Карсън.
У нас Глюк е непозната, нейни стихове са излизали в различни онлайн издания в превод на Пейчо Кънев, както и на Людмила Калоянова.
Още от Арт Фактор
Личният дневник на папа Франциск излиза на бял свят
Откровенията на един от водачите на Римокатолическата църква ще бъдат публикувани в 94 държави
Sofia DocuMental представя филма, триумфирал във Венеция, който Израел обяви за „предателство“
Документалният филм „Naza“ идва в България по-малко от месец след световната си премиера във Венеция, където е посрещнат с 25-минутни овации на крака и получава Специалната награда на журито
„Мислех, че е шега“: Галин Стоев за „Нина Роза“ – филм за България, който Канада предложи за „Оскар“
"Българите са трогнати от филма поради простия факт, че някой от много далеч ни поглежда отстрани и се опитва да ни разкаже такива, каквито на самите нас понякога ни е много трудно да се видим“