Роман Гончаренко, Дойче веле

"Санкции ли? Ядрените ни оръжия ще се спукат от смях"! Много руснаци носеха тениски с подобни подигравателни надписи, когато през 2014 година, след руската анексия на Крим, Западът наложи санкции на Русия. Тези санкции  първоначално бяха доста ограничени по обхват. Русия постепенно се пригоди към "новата икономическа реалност" - един евфемизъм на Кремъл за конфронтацията му със Запада. През 2017 година руската икономика отново тръгна нагоре, което дали това развитие ще продължи и след наложените на 6 април нови санкции срещу Русия? Твърде съмнително е.

Загуби за милиарди

За първи път от анексирането на Крим насам санкциите на Вашингтон предизвикват огромен срив на руските борси и капиталовите пазари. По информация на руски медии, санкциите срещу 24-ма руски олигарси, висши държавни служители и 15 компании само за няколко часа са довели до срив на курсовете в понеделник (9.4), измерващ се с двуцифрено число в милиарди. Спадът продължи и във вторник, а краят му така и не се вижда.

Допълнителен натиск върху руските ценни книжа и валута оказват и очакванията за разширяване на американските санкции заради отравянето на бившия двоен агент Сергей Скрипал. Така например в американския Конгрес се обсъжда предложението санкциите да засегнат и плащанията по руския държавен дълг. Подобно нещо би било равносилно на „икономическа война“, предупреди председателят на Руския съюз на индустриалците и предприемачите (РСПП) Александър Шохин.

А от наложените дотук санкции и бездруго страдат не само лицата и фирмите, изброени в наказателните списъци - потърпевши са и много други кампании и банки. Загуби отчита например най-голямата руска банка Сбербанк. Правителството увери, че всичко било под контрол и обеща финансова подкрепа.

Една икономическа империя се бори за оцеляване

Най-много от всички останали от обещаната държавна помощ се нуждае 50-годишният руски олигарх Олег Дерипаска. Близкият до Кремъл предприемач е може би най-силно засегнат от новите американски санкции. Неговата икономическа империя - промишленият холдинг "Базовый элемент" - дава работа на 150 хиляди души в целия свят. На сайта на компанията четем дори, че повече от 15 процента от населението на Русия "пряко или косвено" зависят от холдинга. Към него спадат например компаниите "Русал" - най-големият в света производител на алуминий - и "Русские машины", в чието портфолио има фирми, произвеждащи автомобили, самолети и железопътна техника. Показателен детайл е, че именно пред работници от автомобилния завод „ГАЗ“ в Нижни Новгород, част от холдинга "Русские машины", Путин официално обяви кандидатурата си за четвърти президентски мандат в края на миналата година.

Все още не е ясно доколко новите санкции срещу Русия ще доведат до съкращаване на работни места в компаниите на Дерипаска. Вярно е, че САЩ са един от големите пазари за алуминий, но "Базовый элемент" произвежда основно за вътрешния, руски пазар. В този смисъл същинският проблем са милиардните външни задължения на Дерипаска. Заради наложените му санкции тези дългове към чужди компании биха могли да бъдат погасени само с държавна помощ от Москва. Наблюдателите смятат, че при това положение държавата може да придобие империята на Дерипаска.

Много губещи, малцина печеливши

Повечето руснаци досега усещаха до известна степен западните санкции, но ограниченията за тях не бяха никак драматични. За последно подобен срив на валутния пазар в последно Русия имаше в края на 2014 година. Тогава обаче той се дължеше на рекордния спад в цените на петрола - най-важната експортна стока на Русия и основен източник на чужда валута за страната.