В специален доклад, публикуван в четвъртък, относно ситуацията с масови улични действия в Русия, експертите на Амнести Интернешънъл (АИ) стигат до извода, че страната на практика е премахнала основното гражданско право за провеждане на мирни протести, предава БГНЕС.

Докладът е озаглавен: „Русия: Няма място за протести“.

Руските граждани практически нямат възможност да упражняват конституционното си право на свобода на събиранията, казват експерти от AИ. Докладът от 20 страници описва постепенното и целенасочено законодателно ограничаване на уличните митинги в страната.

"През последните 16 години бяха приети 13 изменения в законите, които постепенно ограничаваха правото на свобода на събиранията. В резултат на това всеки мирен протест, който не беше разрешен от властите, беше криминализиран", казва Питър Франк. Освен това повечето от измененията бяха приети след 2014 г., когато в резултат на улични протести в съседна Украйна тогавашният президент Виктор Янукович избяга в Русия и след това беше отстранен от длъжност.

Според Питър Франк експертите от АИ имат впечатлението, че руските власти се страхуват от беларуския сценарий след изборите за Държавна дума.

"Всички анкети показват, че избирателната активност ще бъде изключително ниска", казва Питър Франк.“И поради това независимо какъв резултат ще получи на изборите „Единна Русия“, няма да й достига легитимност. За запълване на този дефицит властите могат да започнат намеса в изборния процес, което може действително да доведе до протести“.

Питър Франк смята, че опасенията от улични протести след изборите са основната причина за затягане на законодателството на Руската федерация в областта на свободата на събиранията. Освен това пандемията се превърна в голяма помощник за потушаване на уличните протести. Прилагайки избирателно мерки за борба с коронавируса, властите създадоха нов лост за потискане на опозицията, се отбелязва в доклада.

Според експерти на AИ, регионалните ограничения за улични действия засилват и допълват забраните, приети на федерално ниво. Като пример те посочват района на Киров, където местните власти са забранили митингите не само в близост до културни, образователни и медицински институции, но дори до търговски центрове и спирки на градския транспорт - тоест „почти навсякъде“.

АИ посочва и ограниченията за финансиране на улични акции - на юридически и физически лица, на които е присвоен статут на „чуждестранен агент“, е забранено да спонсорират улични акции. Те споменават значително увеличаване на размера на паричните глоби за нарушаване на правилата за провеждане на масови улични акции, както и нарастващата бруталност на полицията спрямо участници в неразрешени митинги и шествия.

Питър Франк обяснява всички тези действия с желанието на руските власти да поставят всяка независима гражданска дейност под държавен контрол. „Това желание за контрол обяснява много от направеното в Русия отдавна“, коментира експертът.

AИ призовава руските власти да зачитат правата на човека Правозащитници са съставили цял списък от изисквания към руските власти да спазват правата на гражданите на свобода на събиранията. Той включва осем точки, включително призив за осигуряване на изпълнението на основните граждански права, както и отказ от общата забрана за провеждане на митинги в близост до административни сгради. Питър Франк се надява тези призиви да бъдат чути поне от част от руския политически елит.

Отделен параграф от доклада съдържа призив към правителствата на западните страни - по -специално AИ изисква редовно и подробно наблюдение на ситуацията с упражняването от гражданите на Руската федерация на правото на свобода на събиранията; да изпращат свои представители за съдебно разглеждане на административни и наказателни дела за нарушения на разпоредбите в областта на уличните митинги и да повдигат въпроса за зачитането на правата на човека - особено правото на мирни събирания - по време на официални срещи с представители на руското правителство.