Опитват да разбият редовно правителство с бутафории, за да спасят проруската политика у нас

Васил Василев

През последните дни кахърни анализатори заливат медиите с уроци по морал за това, как не трябвало да има коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. В 

хора на „чистофайниците“

 се включи и президентът Румен Радев. Заедно с останалите тюхкащи се политолози и журналисти дори нарече иронично „целувка между Борисов и Петков“ опита за редовно правителство. Изумително е как стожерите на морала са изтрили от паметта си годините на т.нар. „преход“ и предпочитат вместо редовен кабинет, проруски служебни правителства, които безконтролно чупят държавата. 

През 1990 г., когато комунисти и демократи бяха настръхнали едни срещу други, беше направен първият компромис - правителство с министри на СДС и на БСП, станал известен като

кабинета „Попов“

Иван Костов и Емилия Масларова, като министри на финансите и на социалната политика, излизаха по телевизията вечер и даваха отчет за свършеното. Малко по-късно ОДС и ДПС също бяха в коалиция, която Доган напусна, удряйки шут на правителството на Филип Димитров. 

Сините по времето на Костов също бяха в коалиция ОДС. Първи я напусна Доган, но там беше и днешният проруски националист Красимир Каракачанов, обявен за агент на ДС, та дори и партията „Гергьовден“, свързана със Слави Трифонов. След края на мандата на Костов пък дойде „спасителят“ от Мадрид, който обаче не успя да направи парламентарно мнозинство и милионите избиратели на Сакскобургготски трябваше да се примирят, че ще ги управляват в тандем с ДПС. В тогавашния състав на Народното събрани, докато текат дебати за вот на недоверие, Лютви Местан и Татяна Дончева бяха остриетата в редиците на Доган и на социалистите.  Двамата се надпреварваха в словесния спор коя от формациите е довела страната до катастрофи. След тежките думи на депутатите от ДПС и  БСП през 2004 г. малко хора са си представяли, че формациите ще опитат да спретнат правителство. Паралелно с това хората на Доган се кълняха как повече никога нямало да работят рамо до рамо с царя. В „столетницата“ също правеха кампаниите си с клетви за унищожената от Сакскобургготски държава.  

След „неволната“ грешка на покойния вече Любен Корнезов през 2005 г., който подложи на гласуване за премиер Сергей Станишев, БСП и ДПС се оказаха в патовата ситуация със 120 народни представители, които не стигаха за избор на кабинет. Тогава се стигна и до прословутата

„тройна коалиция“ с подкрепата на НДСВ 

Днешните възмутени чистофайници, които от време на време припомнят, че Бойко Борисов управлявал 10 години, пак са забравили, че откакто ГЕРБ е на власт, партията никога не е имала мнозинство. През 2009 г. формацията беше подкрепена, без формални договори, от „Атака“. Две години по-късно, след провокациите на Волен Сидеров и хората му пред столичната джамия, беше ударена Деница Гаджева, която после му роди син. Тогава Сидеров, който дори искаше да прави паметник на вътрешния министър Цветан Цветанов, стана първи враг на ГЕРБ. Някои от сегашните „оплаквачи“ отново прогнозираха залеза на Борисов. Яне Янев с депутатите си, които преди това уволняваха Борисов в парламента, осигуриха мнозинство за още няколко месеца живот на правителството. 

Стигна се и до кабинета „Орешарски“, в който

БСП и ДПС пак се събраха в любовен дует,

подкрепени от „врага“ на комунистите и на турското влияние у нас Волен Сидеров, станал печално известен като златния пръст . След протестите и ежедневните изцепки конструкцията падна. През 2014 г. Борисов пак стана министър-председател, този път с подкрепата на „Реформаторския блок“, на „Патриотичния фронт“ и на Георги Първанов и на Румен Петков с партия маргиналната АБВ. В състава на Министерския съвет тогава влязоха Ивайло Калфин, който беше на балотаж с Росен Плевнелиев на президентските избори, и царистката Меглена Кунева, също кандидат за поста на „Дондуков“ 2 през 2011 г., но остана трета на първия тур. Борисов отново сложи предсрочно край на мандата. 

Когато същите „чистофайници“ слагаха край на политическата му кариера, спечели изборите и пак беше министър-председател, този път с подкрепата на патриотичната коалиция между ВМРО, НФСБ и „Атака“. Макар и да се отказа малко по-късно от подкрепата си, Волен Сидеров също беше част от управлението на страната, въпреки че преди това лидерът на „Атака“ обиждаше и псуваше лично Бойко Борисов по столичните улици. Преди това Валери Симеонов и Красимир Каракачанов бяха в опозиция на ГЕРБ и остро критикуваха управлението на Борисов. Въпреки предишните им убеждения обаче, успяха да помогнат в крайна сметка кабинетът  да изкара пълен мандат. 

В последния редовен кабинет за пореден път беше направена

несъвместима и компромисна коалиция,

в която влязоха старите врагове от ДБ и БСП, превождани от "Продължаваме промяната". В нея се оказа и партията на Слави Трифонов ИТН, който още от 90-те години беше обявил Иван Костов за враг и дори чупеше с брадва стар телевизор „Рубин“ пред БНТ в знак на протест. 

Опитите да се спре съставянето на редовно правителство днес все повече приличат на артистичното възмущение на другарки от соца, които се вайкат как можело пионерчетата да не вярват в Дядо Мраз и в щъркелите. Бутафорните оплаквачи с тюхкането си по екраните подценяват народа и дори звучат обидно, слагайки фалшивите си принципи пред европейското и атлантическото ни бъдеще. Парадоксално е - уж познават всички конспирации, а в същото време се доверява на манипулации.   

Последвайте Faktor.bg в